БОГОМИЛСКО

Добрите хора лесно се обичат,

магията е да обичаш лошите.

С един от тях – най-лошия от всички,

да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника,

да ти приседнат глътката и залъкът.

А в нощите, в които му е празно ,

да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.

Да го откъсва хищно от душата ти

и да те иска прокълнато ялова –

да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.

Да му подхвърлиш ключа на победата

и нежно да го милваш през решетките,

когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,

дори да се взриви над тебе здрачът.

Додето не реши да те погали

най-лошият човек и не заплаче.

Веднъж сълза отронил е обречен

добър и свят пред теб да коленичи.

Тогава можеш да си тръгнеш вече –

добрите хора лесно се обичат.