.
Вашият взор ще се проясни едва тогава, когато успеете да погледнете в собствената си душа.
Може би това звучи много просто, но простите неща винаги са най-трудни.
В живота се изисква най-голяма дисциплина, за да бъдеш семпъл, и приемането на себе си е същината на моралния проблем и основното в човешкия мироглед.
Да нахраня гладните, да простя обидата, да обичам своя враг в името на Христа – това несъмнено са големи добродетели.
Каквото правя за най-долните от моите братя, това правя за Христос.
Но когато открия, че най-слабите между тях, най-бедните от всички просяци, най-нахалните от всички нападатели – самият враг – са в мен и че самият аз се нуждая от милостиня за моята доброта, – че аз самият съм врагът, който трябва да бъде обичан, – тогава какво?
По правило тогава християнската нагласа се обръща; вече не става дума за любов и страдание; ние казваме на брата в нас „Рака“ и осъждаме и се гневим срещу себе си.
Ние го крием от света; даже отказваме да признаем, че сме срещнали този най-нисш между нисшите в себе си.
Дори Бог да се е приближил до нас в тази презряна форма, щяхме да се отречем от него хиляда пъти, преди и един петел да е пропял.
