Безизходица е, когато стоиш на гроба на любимия човек и осъзнаваш, че това не е страшен сън, не е нечия глупава шега, и че ти ще продължиш да живееш, но вече без твоя скъп човек. Нищо не можеш да промениш. Решението е взето свише.

Това е безизходица. Това е отчаяние. А не вашите „нямам работа, зарязаха ме, нямам какво да облека, времето е лошо, парите не ми стигат…“ Докато си жив, имаш милиони варианти и изход от всяка ситуация.

Тези силни думи принадлежат на Константин Хабенски – един от най-харизматичните и обичани руски актьори. Това са думи, в които има много мъдрост, но и изстрадана и преживяна болка.

През 2007 година, малко след като се ражда неговият първороден син, любимата му съпруга Анастасия чува страшната диагноза – рак на мозъка.

Актьорът успява да осигури огромна сума за лечението на Анастасия – продава техния дом, събира всички свои хонорари и взема заеми.

За съжаление нито операцията, нито скъпото лечение в Щатите успява да я спаси. Година по-късно тя умира.

След тежката загуба, Хабенски решава, че трябва да се опита да помогне и на други, страдащи от тази болест.

През 2008 година актьорът създава благотворителен фонд за подпомагане лечението на онкологични и други тежки заболявания на мозъка, за закупуване на апаратура и медикаменти за различни болници.

Оттогава до днес, той живее скромно и почти целият си доход отдава за тази кауза. Благодарение на неговата дейност за седем години са спасени повече от 300 деца.

С първия спасен от теб човек, независимо дали от някаква болест или от друго нещастие – казва актьорът, – ти получаваш едно силно вътрешно усещане и увереност в това, че живееш там, където трябва, и правиш това, което е необходимо. Това е най-важното.

В неофициален разговор съм питал неврохирурзи имат ли в практиката си случаи, когато в действителност не е имало шанс за спасение на болния, но се случило чудо и той е останал жив. И те ми отговарят, че винаги се надяват на чудо. Аз също се надявам. И знам за подобни случаи. Това зарежда изключително много и те настройва към правилно светоусещане – не в смисъл, че винаги очакваш да се случи чудо, но просто знаеш: То е възможно!“

Източник: gnezdoto.net