.
Колкото и да измисля човек различни изтънчени лъжи за себе си, без да ще, просто неволно вмъква в разказаното своите мечти, проекти, сънища и по този начин отново описва себе си.
Човек не може да измисли такава лъжа, която напълно да е откъсната от неговата личност.
Във всяка лъжа е скрита поне частица от характера на онзи, който я разказва.
Много хора мислят, че не са си изживели живота. „Исках да си поживея живота!“ – така твърдят мнозина… Но онзи живот, който те са изживели, дори да са доволни или недоволни от него, все пак е техният живот.
Преди това бях слушал и други хора, мечтаещи за неизживени от тях приключения да ги разказват така, сякаш наистина са ги преживели. Сред тях имаше много известни, уважавани от обществото личности, с висок престиж. Защо лъжеха? Също като някакви деца, увлечени в наивна лъжа… За да привлекат вниманието към себе си, да се издигнат, да изглеждат по-ценни в за обществото… Добре тогава, кой беше истинският живот на тези известни, уважавани личности? Този, който си бяха съчинили и разказали, или онзи, който наистина бяха преживели, но бяха изличили от спомените си и не го разказваха?
Струва ми се, че потиснатите и онеправданите хора желаят тези, от по-горните класи да слязат на тяхното ниво, искат и те да бъдат потиснати и онеправдани като тях.
Щом като има толкова глупаци, как може да остане без пари тоя, дето има поне малко ум…
Хората по-съчувствено се отнасят към простите, не сте ли забелязали това?
Колкото едно общество е по-неорганизирано, колкото повече случайностите са господари на хората, толкова по-вероятно е човек да стане „играчка на съдбата“.
Ако крадеш, ще крадеш милиони, милиарди, за да докажеш, че си голяма личност. Ако убиваш, няма да се задоволяваш с един, двама, ами ще обявиш война, ще изтребиш милиони, та името ти да се слави не като убиец, а като на герой и да ти издигнат паметници по площадите…
Много са възможностите…, много… Толкова много, че нямат край… Никога няма само „една възможност“, много са, безброй възможности има. Във всяка възможност … има още стотици, хиляди скрити възможности. Имало само една възможност и това било да издадеш Богу дух! Ами! Празни приказки! Аз съм противник на единствения избор, на липсата на избор… В изявленията за липсата на избор, за единствената възможност се крие фалш и неискреност. Човек е изправен пред безкрайни възможности. Затова ако избере един единствен път, казвайки: „нямам никаква друга надежда!“, ако се престори, че не вижда другите по-трудни пътища и се спре на лекия път, това означава да се самозалъгва, да мами себе си. Втората световна война показа, че в болшинството си немският народ е лъгал себе си… Защото смятаха, че единственият път е войната…
Да възприемаш единствения избор означавало да възприемеш робството. Само страхливите хора били хора на единствения избор.
Цялата действителност, преди да е станала такава, е била само мечта.
Всеки човек оставя след себе си една недоизказана дума… Всеки човек оставя след себе си една недоизказана мисъл… Всеки… И затова винаги трябва да държи своята вяра, своя жизнен оптимизъм на висотата на своята най-висша задача – да изживее живота си така, както трябва…
Азиз Несин (1915–1995 )е турски писател-сатирик и общественик.
Сред мишените на сатиричните му разкази и романи са бюрокрацията, икономическото неравенство. В творбите си съчетава универсалните истини с тънко местно чувство за хумор.
Несин е носител на множество литературни награди в Турция, СССР, Италия и България. Произведенията му са превеждани на повече от 30 езика.