.

Чакай аз да ти река за приятелите! Даже мога да ти река как да ги различиш – добрия от лошия. Казват, че приятел в нужда се познава.

Вярно е. Помисли, ако закъсаш, има ли на кого да се обадиш да дотърчи да те спасява. Ама ей тъй, да можеш го вдигна с твойта беда по всяко време. Има и друга приказка: „Дръж се здраво за приятел, дето ти се кара!“.

Това иде да рече, че приятелят не е само тоя, дето да му ревеш на рамото. Ами и такъв, който да ти рече и кога бъркаш, кога си кривнал от пътя, пък да те пораздруса малко, да те намести.

Обаче има и трето, дето иде най-важно – приятел в радост се познава!

Българската душица е малко така устроена, че като ти е на теб крив животът, трудно се радваш за другия, даже по-скоро болно ти става той като е добре.

Същинският ти приятел е този, дето като те споходи радост, и той се радва с тебе наравно!

Туй е оня, бедният ти приятел, дето едва свързва двата края, ама ако на теб ти дойде сполука, ще ти стисне ръката!

Туй е оная приятелка, дето сърцето ѝ е опустяло от самотия, ама ако ти срещнеш твоя човек, тя ще се радва за тебе и твойта обич!

Или пък оня приятел, дето един ден ще издума, че майка му стара, ти си по-голям майстор от него. И ще е горд, че се знаете.

Я помисли, не е ли понякога по-лесно да избършеш нечии сълзи от мъка, отколкото да се зарадваш на чуждата радост? Особено ако ти я нямаш отдавна.

Знаеш ли, Райно, някога българинът е палил свещичка за дявола. Когато усети как го бодва завистта, най-вече към близък.

Тогаз отивал тоя човек на гола поляна и палел свещ. Признавал си, че чул гласа на дявола в себе си и му викал на рогатия, че го знае къде е и ще му вземе силата.

И е забождал свещта в пръстта, че да му помогне земята и да изпие дяволската завист.

Да ти кажа, много нещо можеш да разбереш за себе си, ако си видиш приятелите.

Ако се огледаш в тия около тебе, харесва ли ти, или не, ще видиш точно колко чиниш и какъв живот ти е по мярка!…

из „Стопанката на Господ“