За съжаление всички ние преминаваме през живота не само чрез срещи, но и чрез раздели. Те се случват по различни причини, но това, което е наистина важно, е да се разделим правилно.

Какво означава това? И защо е нужно това „правилно“?

Всяко взаимоотношение програмира в психиката ни по много специфичен начин. То формира в мозъка ни определен образ. Но той работи само в сегашно време. Тоест, всичко, което се е случило в миналото, ни засяга точно тук и сега.

Чрез нашето отношение към него. Разделяйки се, хората често превръщат бившия си партньор във враг. Това е разбираемо, защото понякога, за да се разруши енергията между двама души, е нужно човек да влезе в състояние на агресия.

Защо е нужно да се разделим „правилно“

От една страна, гневът дава сила на действието, а от друга /подобна на демона изкусител/, отнема много добри и полезни за нас състояния, без дори да се усетим.

Това означава, че човек буквално губи някои положителни състояния, в които би могъл да се намира, но вместо това се отдава на гибелна страст, породена от гнева.

Ако се отнасяме към бившите си партньори като към врагове, ако продължаваме да сме им обидени, ако желаем отмъщение – през това време умът ни работи по схемата „моят любим е мой враг“.

За психиката няма бивши партньори.  Ето защо, ако „моят любим е мой враг“ – това отношение се пренася несъзнателно върху всички потенциални партньори в настоящето.

Нашата психика буквално се противи да влезе в нова връзка, страхувайки се от повторение на миналия опит. И с право. Повторението се случва, когато вражеската програма продължава да работи.

Оказва се, че когато питаем възмущение, недоволство, гняв към бившия си любовник /и други важни хора, като напр. приятели/ – ние блокираме възможността да влезем в нова връзка. Или влизаме в тях с товар, с куп подсъзнателни страхове.

Душата се страхува от партньорство, защото то носи толкова много проблеми.

Оказва се, че нанасяме вреда не само на себе си, но и на новия си любим. Практически оскверняваме новите си взаимоотношения със стари болки. Така сме обречени отново и отново да преживяваме нещастни връзки.

Ето защо е много важно да се разделяме правилно. И единствената правилна раздяла е с чувство на благодарност за всичко добро. Благодарността е опрощението в най-висшата му форма.

Когато сме благодарни на един човек – просто не сме в състояние да се обиждаме и постигаме равновесие. Всъщност, всички негативни чувства, въз основа на гнева и негодуванието, са неблагодарност. 

Ако изпитваме благодарност, ние прощаваме на човек и го освобождаваме напълно. Не можем да изпитваме отрицателни чувства към човек, на когото сме благодарни!

Благодарността разтваря крилата ни и ставаме по-добри хора. Ако другият човек се чувства по-добре без нас – нека е така. Ние имаме нашите преживявяния и опит се него и сме благодарни за това.

А ако няма за какво да благодарим?

Това е невъзможно. Такова отношение изцяло отрича нашата отговорност за собствения ни избор и живот. Избрали ли сме някога този човек? Защо?

Защото той е докоснал някои струни, които никой друг не е могъл дотогава. Тоест той вече ни е дал възможност да станем по-пълни, отколкото преди да го срещнем.

В края на краищата, сме изживели ярки чувства, ентусиазъм, радост. Това е минимумът, за който можете да сте благодарни.

Едно пълно освобождаване се случва само когато можем да бъдем благодарни на човек. Това незабавно премахва връзките, изсмуква и отстранява мрака и освобождава душата от плен.

Тогава този образ в подсъзнанието напълно се разтваря и изчезва. Ако сме благодарни на бившия си партньор, ставаме чисти. Душата благотворно приема миналия опит и е настроена за факта, че и старата и новата връзка е добра. Това е повод за растеж и благодарност.

Тогава бившият наистина става бивш и нов човек може да влезе в живота ни, за да създадем една връзка на по-високо ново ниво и по-добро качество.