Кърк Дъглас, който е син на руски имигранти, се е превъплътил в образите на някои най-митичните персонажи в историята на седмото изкуство, от художника Винсент Ван Гог до точния стрелец Док Холидей.

Снимал се е в около 80 филма, сред които „Одисей“, „Викингите“, „20 000 левги под водата“, „Гори ли Париж?“, „Престрелка в О.К. Корал“, „Седем дни през май“.

Той е на 17-то място в списъка на 100-те най-добри актьори за всички времена и един от единствените двама останали живи актьори в този списък.

Другият е Сидни Поатие. Той е един от последните живи главни актьори от Златната ера на Холивуд.

За ролята си в „Шампион“ получава първата от трите си номинации за Оскар за най-добър актьор. Другите две са за „Лошият и красавицата“ и „Жажда за живот“.

Синовете му Майкъл Дъглас и Джоуел Дъглас, са от първия му брак с актрисата Даяна Уебстър, с която се развежда през 1951 г. 

Три години по-късно той се жени за Ан Байдънс, с която е и до днес. От втория си брак има още две момчета – Ерик Дъглас  и Питър Дъглас.

Аз идвам от унизителна бедност. Нямаше накъде другаде да отида, освен нагоре.

Баща ми, който е бил търговец на коне в Русия, си купил кон и малък вагон, стана вехтошар – купуваше стари предмети, метални части и боклуци за дребни стотинки. Дори на “Игъл Стрийт” – най-бедния квартал в града, където всички семейства бяха на ръба, вехтошарите бяха най-ниското стъпало. А аз бях синът на вехтошаря.

Моите деца никога нямаха предимството, което имах аз. Аз се родих беден.

Създадох кариера с роли на копелета.

Правенето на филми е форма на нарцисизъм.

Когато станеш звезда, ти не се променяш. Всички останали се променят.

Трябва да имаш в себе си нещо детско. Иначе нищо няма да е истинско.

Хората винаги говорят за добрите стари дни. Те казват, че старите филми са били по-добри, че старите актьори са били толкова велики. Но аз не мисля така. Всичко, което мога да кажа за старите дни, е че те са отминали.

Мисля, че половината от успеха в живота идва първо от това да откриеш в какво си наистина добър. И после да отидеш и да започнеш да го правиш.

За да постигнеш нещо, трябва да си достатъчно смел да се провалиш.

Ако срещна човек, който никога в живота си не е съгрешил, едва ли бих искал да общувам с него. Хората с недостатъци са интересни.

Животът е като сценарий план Б. Ако ми бяха предложили житейската ми история за създаване на филм, бих я отхвърлил.

Хумор. Не можеш да живееш без него. Трябва да умееш да се смееш над себе си. Иначе страдаш.

Ако искате да разберете нещо за един мъж, може да откриете ужасно много, като погледнете за кого се е оженил.

Имах късмета да намеря сродна душа преди 63 години и вярвам, че нашият чудесен брак и дългите ни нощни разговори ми помогнаха да преживея всичко.

Никога не съм смятал брака ни с Ан за уникален. Аз просто се влюбих в едно момиче и 60 години по-късно все още го обичам.

Думата „политика“ е станала псувня.

Старостта е в човешката глава. Аз преживях катастрофа с хеликоптер и операция на гърба. Поставиха ми кардиостимулатор. Понесох удар и една не умрях. Но винаги казвах на себе си, че трябва да раста и да науча повече. Това е единствената противоотрова на старостта.

Колкото си по-стар, толкова по-дълбоко чувстваш любовта.

Какво каза великият актьор на деветдесетия си рожден ден:

Казвам се Кърк Дъглас. Познавате ме. Ако не… напишете името ми в Google. Бях филмова звезда и съм баща на Майкъл Дъглас, тъст на Катрин Зита-Джоунс и имаме двама внуци. Днес празнувам 90-ия си рожден ден. Имам да предам едно съобщение на младите хора в Америка. 90-ият рожден ден е специален. В моя случай, този рожден ден не е само специален, а е чудо. Аз оцелях във Втората световна война, в хеликоптерна катастрофа, след удар и две нови колене. Традиция е когато „момчето с рожден ден“ се изправи за тортата си, да си пожелае нещо наум за живота си, после да духне свещичките. Аз следвах тази традиция от 89 години, но на 90-ия си рожден ден съм решил да се разбунтувам. Вместо да си пожелавам нещо наум за себе си, искам да направя силно пожелание на глас за Света. … вие (младите хора) винаги имате шанс. Нищо не бива да се намесва по пътя ви. Трябва да подсигурите нищо да не застава на него. Когато духна свещите ми – 90!… ще отнеме дълго време… аз ще си мисля за вас.

Спомняте ли си Макмърфи от „Полет над кукувичето гнездо“? Той искаше да изтръгне онова чудо от пода, но не успя. И ето го – ходи из стаята, всички се взират в него, а той се обръща и казва: „Поне опитах, нали! По дяволите!“ Понякога си мисля, че това отлично подхожда за моя епитафия.