СЪВЕТИ КЪМ ЕДИН ПРИЯТЕЛ

Ако си решил и искаш
да те нарекат поет,
откажи се преди всичко
да се правиш на кретен.

И недей да пишеш песни
за тъпаците безчет …
Пък дори да стават лесно.
И да искат туй от теб …

И не слагай там карети,
всякакъв аксесоар,
с мексиканските сомбрера
и ухаещ будоар.

Ни парфюма, уж изгарящ,
екзотичен корморан …
Иначе ще си бездарен,
ако ги допуснеш сам.

Но сложи цветя и устни
със целувките по тях.
Слагай и букет от чувства
с нежност, с обич и със смях.

Подреди и звуци, думи
в многоцветен жив букет.
После го изпей безшумно
само с твоето сърце.

Ако си решил и искаш
да те нарекат поет,
откажи се сам да мислиш
за паричките безчет.

Стиховете ще ги правиш
знам – бижу подир бижу.
Но в замяна ще ти дават
двадесет и нещо су.

И издателят налага
да се продадеш без свян.
Твоят стих ще се предлага
като улична жена.
И певецът ще оспори
правото ти на протест.

Все ще хленчи, ще мърмори,
че е дълъг този текст.

Но на тези техни думи
ще отвърнеш ти със смях.
И ще пазиш във ума си
скъпия рефрен без страх.

И в главата си със песен
пак по улиците, да,
непознат и неизвестен,
ще подсвиркваш със уста …

редактор: Сияна Велева

Вижте още: БОРИС ВИАН: Една Тягостна История

Всяка прегръдка между бездни ражда мрак – ДОБРОМИР ТОНЕВ

Пумите понякога дерат, когато искат да погалят – РЕМАРК до ДИТРИХ