Светът е несъвършен. Златен век никога не е имало и няма да има. Единственото, което ще се случи със света е, че той ще стане по-голям, по-многолюден, но няма да увеличи размерите си. Колкото и справедливо човекът, когото сте избрали, да дели баницата, светът няма да увеличи размерите си, а порциите със сигурност ще станат по-малки. В светлината на това твърдение или, по-скоро, в тъмнината – трябва да разчитате на домашно сготвеното от вас блюдо. Тоест да управлявате света самостоятелно или поне тази част от него, която ви е достъпна и се намира в пределите на вашите възможности.

Някога в един светъл момент искате да станете богати и знаменити или и двете? Не се отдавайте изцяло на тази мисъл. Да жадуваш за това, което има някой друг, означава да загубиш собствената си уникалност. От друга страна обаче, това стимулира масовото производство…

Всячески избягвайте да си приписвате статута на жертва. Колкото и ужасно да е положението, в което се намирате, се старайте да не обвинявате външните сили за това – историята, държавата, началството, расата, родителите, фазите на Луната, детството си, закъснялото сядане на гърнето и т.н. В момента, в който хвърлите вината върху нещо, вие сривате собствената си решимост за промяна.

Постарайте се да не обръщате внимание на онези, които се опитват да направят живота ви нещастен. Ще има много такива – както на официална длъжност, така и самоназначили се. Търпете ги, ако не можете да ги избегнете, но в момента, в който се избавите от тях ги забравете веднага.

Ако живееш достатъчно дълго, виждаш, че дребните отстъпки водят до големи загуби. И ти се иска по-открито да заявиш позицията си, понеже това много те тормози.

Изобщо в живота няма нищо лошо. Единственото лошо в него според мен е неговата предсказуемост.

За равнодушието си към културата обществото се разплаща най-напред с гражданските си свободи. Стесняването на културния кръгозор е майка на стесняването на политическия кръгозор. Нищо не поправя така пътя на тиранията, както културната самокастрация. Когато после почват да секат глави, то даже е логично.

Мисля, че мъдростта обикновено е плод на преживяна криза. Стига кризата да не ви смаже, тя поражда неувереност и отчаяние, а тъкмо те са бащата и майката на мъдростта. Всъщност не смятам, че до мъдростта се стига единствено чрез страдание: всяко правило си има изключения и съм виждал как мъдростта се придобива и чрез щастие. Но това не се случва често.

Да се изучава философия трябва, когато философията не ви трябва. Когато се досещате, че столовете във вашата гостна и Млечният път са свързани помежду си навярно по-тясно, отколкото причината и следствието, отколкото самите вие с вашите роднини. Че общото у столовете и съзвездията е тяхната безчувственост, безчовечност. Това сродява повече от съвкуплението или пък кръвта. Разбира се, да се стремим да заприличаме на вещи не бива. От друга страна, разболеете ли се, не е речено, че трябва да оздравеете или да се изнервяте от вида си. Ето това знаят хората над петдесетте. Затова понякога, като се гледат в огледалото, смесват естетика  и метафизика.

Вече съм свикнал с това каква роля играе в живота ми абсурдът. Дори си мисля, че точно така трябва да бъде. Колкото по-неизбежно и по-нелепо – толкова по-добре, толкова по истински.

В следващия век

Преминава действителността в недействителност постепенно.

Ще прочетеш буквите, излезли изпод това перо,

и ще го упрекнеш, както мравка — дърво,

за неговата леност.

Помни: хората напускат квартирите само при някой пряк

повод — я наемът скочил, я започнала жилищна криза;

просто бъдещето иска да влиза и излиза

без тях.

Но да вземем съзвездията: според съдебното им досие,

ако светлинната скорост е бедствие,

присъствието им е отсъствие и битието — следствие

на небитие.

С времето уликите стават по-важни от вината, наште дни —

по-забавни от живота; и гласът става огромен

препинателен знак. Макар че от теб никой не чака ни

телескоп, ни дори някакъв спомен.

Йосиф Бродски е руски и американски поет, носител на Нобеловата награда за литература за 1987 г. Роден  е на 24 май 1940 г. в Ленинград, днес Санкт Петербург, в семейство на еврейски фотограф. В първите години от живота си той преживява обсадата на Ленинград. На 15 години напуска училище, работи на различни места, включително болница, морга, фабрика, корабен котел и геоложка експедиция.

Бродски научава английски и полски и развива задълбочен интерес към класическа философия, религия и митология, английска и американска поезия. Започва да пише стихове през 1957 г. Без формално образование, по-късно той признава, че е взимал книги отвсякъде, включително от боклука. Младият Бродски е окуражаван и повлиян от Анна Ахматова, която нарича някои негови стихове „пленяващи“.

През 1964 г. той е обвинен от съветските власти в тунеядство и е осъден на пет години заточение, след което прекарва 18 месеца в Архангелска област. През 1965 г. присъдата му е намалена след протести на изявени литературни деятели.

Само четири стихотворения на Бродски са издадени в Съветския съюз, повечето му работи се появяват на Запад. На 4 юни 1972 г. е изгонен от страната и през 1977 г. става гражданин на САЩ. Преподава в Мичиганския университет, а по-късно е професор в Колумбийския университет, Ню Йорк. От 1986 г. е професор по литература в колежа „Маунт-Холиок“. Освен на руски той пише успешно стихове и на английски.

През 1990 г. му е възстановено съветското гражданство. Почива от инфаркт в Ню Йорк на 28 януари 1996 г. и е погребан във Венеция.

редактор: Виктор Иванов

Вижте още: МИХАИЛ БУЛГАКОВ: Приключенията на покойника

Истинската причина за 40 часовата работна седмица и защо сме роби

Истинските хора, реализираните хора, притежават една особена мъдрост – ЙОСИФ БРОДСКИ