Сол Белоу е американски писател от канадски произход, лауреат на Нобелова награда за литература за 1976 година. Ражда се в семейството на руски евреи. През 1924 г. всички се местят в Чикаго, където Сол учи антропология и социология и се дипломира през 1937 г. Автор e на романите „Херцог“, „Хумболтовият дар“ (с него печели „Пулицър“ през 1976 г.), „Декември на декана“ и други. За „Приключенията на Оги Марч“ (1953) приятелят и ученик на Белоу, Филип Рот, твърди: „Това е най-важната книга, публикувана на английски през втората половина на 20 век…“
Когато искаме съвет, често търсим съучастник.
Няма ограничение на количеството интелигентност, превърната в невежество, когато нуждата от илюзия е дълбока.
Да бъдеш прав до голяма степен е въпрос на обяснения.
Човешкото съзнание е вид битка. А знаем какво ни казва Толстой за битките във „Война и мир“. Никой не знае точно какво се случва по време на битка.
Готовността за отговор на всички въпроси е сигурен знак за глупост.
Винаги търсим следващата книга, която е необходимо да прочетем.
Хората могат да изгубят живота си в библиотеките. Трябва да бъдат предупредени.
Жените ядат зелена салата и пият човешка кръв.
Абсолютната сериозност е много по-опасна от всяка шега.
Всеки приличаше на образ от карти за игра – с едното лице нагоре, а другото надолу.
Човек е толкова добър, колкото това, което обича.
Всеки се нуждае от своите спомени. Те държат далеч вълка на нищожността.
Един мъж трябва да може да чуе и понесе най-лошото, което може да се каже за него.
Обичам самотата, но я ценя най-много, когато имам компания.
Всяко съкровище е охранявано от дракони. Така разбираш, че е ценно.
Смърт – това е затъмнената страна на огледалото, без която ние нищо не бихме видели.
Живей или умри, но не отравяй всичко.
Раждане – това нещо несигурно. То ще доведе ли до нещо?
Трябва да се бориш за живота си. Това е главното условие, за да го задържиш.
Не би било практично за нея да мрази себе си. За щастие, Бог е изпратил смяна – съпруг.