.
Какво всъщност правим, когато излъжем даден човек? Ние не правим нищо друго, освен че създаваме една преграда между нас и него.
Това което трябва да ни свързва с него, споделеното знание за дадена истина, която би трябвало да живее в нашата душа и в неговата душа, когато нещата са правилни, ние разкъсваме това, като му казваме неистина.
В момента, когато казваме неистината, ние отричаме, че всъщност трябва да живеем с най-добрата част от себе си в другия.
Премълчаването от любов, лъжата от необходимост, винаги е много сложен акт.
Една бяла лъжа от любов може да е необходимост, в началото може да изглежда като добро дело, но по много комплексен начин тя вързва.
Чрез бялата лъжа сме се свързали кармично със съответния човек и то сме се свързали с неговата слабост.
По-късно отново ще имаме нещо да правим с него. Ще трябва да му кажем истината по-късно.
По-късно ще трябва да компенсираме това като фактор за развитие с една доста несимпатична истина, която трябва да му кажем.
Добре е, че е така.
Защото ако сме принудени към бяла лъжа, то това вече е кармично, т.е. егоистично, защото бялата лъжа дори като лъжа от необходимост е егоистичен акт, и няма нищо общо с истинската постъпка от любов.
Източник: „Ключова дума лъжа“
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
