.

Дълбокият смисъл на болестта е да осъзнаем какво ни принуждава да предприемем.

Тя настоява да се вслушаме в себе си, в гласа на разума и да променим нашето настоящо битие, преди да е станало късно.

Затова изцелението не означава премахване на симптомите, а осъзнаване на нарушената хармония и възстановяването й.

За целта не е достатъчно да се пият хапчета или да се бият инжекции, дори да става дума за лекове от природата.

Точно обратното – важно е да разберем какво иска да ни каже нашето тяло и, разбира се, да следваме съветите му.

Възстановявайки хармоничното мислене, усещане, себеизразяване и поведение, ще постигнем отново физическа хармония и здраве.

Може да ви се струва трудно, но това е единственият начин за истинското изцеление, което обхваща тялото, душата и ума. Болестта е наш приятел и помощник.

Ето защо болестта не е само наш враг, а може да се превърне и в наш приятел и помощник.

Именно чрез болестта тялото ни сигнализира не само че сме поели по грешен път, не живеем в съответствие с живота и трябва да променим посоката, в която сме тръгнали, а според вида на симптомите ни показва и къде липсва нещо и какво трябва да направим, за да оздравеем напълно отвътре.

Достатъчно е да научим езика му, за да го разбираме.

„Езикът на симптомите“ е лесен и се подчинява на повтарящи се закономерности.

Проникнем ли в тях , от нас зависи да направим наложителните стъпки към същинското изцеление.

Иначе съдбата ще ни отреди да извлечем болезнената поука от преживяното.

Ако обаче сме готови да се учим от прозрението, няма нужда да се разболяваме, за да намерим отново себе си.

Тогава ще осъзнаем, че „лечението на човека“ не означава възстановяване на старото състояние, наложило появата на болестта.

Изцелението е по-скоро разширяване на съзнанието и поемане по нов път в съответствие с живота. Докато не научи това, човек се нуждае от болестта.

Оглеждайки се в огледалото, може да кажете „това е моето тяло“. Но кой го казва?

Та тялото не може само да си принадлежи. Значи има някой в тялото, който може да мисли и да изрече: „Това е моето тяло.“ Тялото е материя.

Материята не може да мисли, чувства, да си спомня или да взима решения, това може само съзнанието.

Духовните закони са непознати за повечето хора, но това не значи, че действието им при тях е по-слабо.

Всичко е такова, каквото е, независимо дали си съгласен или не. Ако не си съгласен, страдаш. Ако безусловно кажеш ДА, си открил тайната на щастието.