Щастливият уравновесен живот изисква основно направление, цел, към която да се стремим.

На пръв поглед това е просто, логично и единствено възможно.

Но ако се огледаме наоколо, ще установим, че има много хора, които не осъзнават този основен принцип на живота или не са способни да си изградят обмислен стратегически план, не познават добре самите себе си, не преценяват своите възможности или наклонности, просто живеят ден за ден.

Тези хора пропиляват живота си, разчитайки на случайността, страдат от липса на определена цел. Това води до скука, затъпяване, до нищожно вегетиране без стремеж за изява.

Всъщност да поставяме пред себе си определена цел е навик, който придобиваме още в детството.

От дребните, незначителни знания и умения, които искаме да овладеем, преминаваме към по-сложни. Предварително определяме специалността, която искаме да изучим, учебното заведение, което искаме да завършим.

Но този избор на цел не се отнася само до чисто професионалната област. Той засяга и сферата на свободното ни време.

Например решаваме да прекараме отпуската си на вилата. Изпълнението на тази цел изисква от нас системни усилия, твърда воля, издръжливост, изобретателност и прозорливост.

Създаването на семейство и родителските задължения също не бива да оставяме на случайността. Това са сфери, максимално важни за нашата вътрешна уравновесеност, затова е неразумно да разчитаме само на импровизацията, независимо че личните ни отношения и желания тук са ограничени от взаимните връзки с партньора, а не на последно място — и от здравното ни състояние.

Но намирането на цел в живота е невъзможно без цялостен самоанализ — на личността и способностите.

Цел, която не е достатъчно голяма и привлекателна, няма да ни развълнува и подтикне напред. А прекалено тежката задача, която е над възможностите ни, ще ни разочарова, когато след време разберем, че не е по силите ни.

Следователно първото условие с правилният анализ на собствената личност и точното определяне на целта. Всичко останало е вече въпрос на издръжливост и воля.

По този начин можем да изпитаме своя характер. А борбата със себе си носи удовлетворението да се чувстваме победители и радостта от постигнатата цел.

Незаменимо е чувството за сигурност, че животът тече успешно, че вървим напред и всичко ни се удава.

Правете това, което позволяват възможностите ви

Не се надценявайте. Не искайте на всяка цена да прескочите летвата, която е прекалено високо за вашите възможности.

Овладейте честолюбието си така, че то да ви помага, а не да ви пречи в живота.

Нашето съществуване, нашият живот в обществото е свързан с определена дисциплина. Всеки от нас е длъжен да се приспособи към общоприетите закони, да съчетае своите решения с реално съществуващите възможности и да се подчинява на различните неприятни задължения.

Трудно възприемаме факта, че другите са по-добри от нас, по-съвършени и затова ни изпреварват. Успехът и популярността са като магнит, който привлича всичко наоколо.

Стотици млади хора искат да станат артисти, певци, космонавти, пътешественици. Но те не осъзнават факта, че тук действа строгият закон за естествения подбор и че „включването в обществото“ не става само по желание.

Не ни остава нищо друго, освен да бъдем малко по-скромни и по-самокритични и да приспособим своите стремежи към степента на знанията, възможностите и силите си. Неправилната себеоценка може да доведе до разочарование.

Това не засяга само трудовия процес.

Себеоценката се проявява и в други области на нашата дейност. Спомням си един разговор с известен спортист, който говореше за предстоящите си планове. Той спомена няколко състезания, които би искал да спечели. Но най-важното за него бе да се класира най-малко на пето-шесто място.

„А защо не на първо? — последва въпрос. — Нима човек не трябва да си поставя максимални цели? Да отстъпи може всеки.“ „Няма никакъв смисъл — отговори той. — Знам, че в момента не ми стигат силите. Ще тренирам усилено, но ако завърша пети или шести, ще бъда доволен.“

Не само в спорта, но и в личния живот, при избора на приятелите си не бива да се надценяваме.

Гледаме хората около нас и виждаме красиви и симпатични лица. Но и хората ни гледат. Дали за тях ние сме така симпатични и красиви? А тъкмо в сферата на личните взаимоотношения човек обикновено най-тежко понася неуспехите си.

Някои не могат да разберат и да се примирят с това, че любимият или любимата са ги напуснали и са се сприятелили с друг, когото смятат за по-хармонична личност. Любовта, милите думи, ласките — изведнъж всичко е забравено, остават само ядът, сълзите и чувството, че си измамен.

Малцина успяват да погледнат истината в очите и да се запитат — не е ли моя вината, че не успях да спечеля избраната личност

Притежавам ли действително такива външни качества и черти на характера, такова държане в обществото, че да бъда достатъчно интересен? Та нали, от една страна, съществуват много пленителни хора, които лесно намират приятели, а, от друга — мнозина са и тези, които трябва да се примирят със своята по-скромна роля.

Никога не губете представа за степента на своите възможности. Мислете винаги не само за това, което желаете, но и за това, което можете.

Вярвайте в себе си, имайте смелост

Човешкият живот е непрекъсната верига от преживявания, не винаги приятни и положителни. Много пъти се срещаме с открита неприязън, с болести, с тежки лични загуби, каквато е например смъртта на близък човек.

Този, който успее да намери в себе си достатъчно сила и смелост, постепенно добива душевна мъдрост и уравновесеност, намира правилния път, а помага и на останалите да го намерят.

Но мнозина понякога се поддават на тези неблагоприятни преживявания и след време у тях се заражда чувството, че съдбата ги преследва, че препятствията са непреодолими и нищо не може да помогне. Постепенно губят всякакво желание и сили да се борят със съдбата.

Такива хора престават да си вярват, губят кураж — и това ги тласка все по-навътре в глухата улица. Комплексите и недостатъчната енергия по-късно им пречат да преодолеят каквито и да било тежки житейски ситуации.

Затова преди всичко трябва да обявим война на всички свои комплекси, независимо какви са те и как се проявяват.

Животът не ни глези и ние винаги трябва да помним това.

Причини за тези комплекси могат да бъдат най-различни физически и психически недостатъци. Малцина имат съвършена външност. Пълнотата, кривите крака, плешивостта, ниският ръст — всичко това може да предизвика неблагоприятни реакции. Какво да правим?

В случаите, когато можем да премахнем причината, трябва да направим всичко възможно за нейното отстраняване. Това важи преди всичко за пълнотата и някои козметични дефекти, когато и лекарят може да ни помогне.

Ако това не е възможно, има само едно разрешение — да се примирим с положението и да не му обръщаме внимание. В обратния случай може да стане така, че околните ще забележат не толкова недостатъка, колкото комплексите, които той поражда.

Много по-лесно ще забележите, че някои се усамотява, отбягва приятелите, развлеченията, затваря се в себе си и е мрачен или тъжен, отколкото че има голям нос или криви крака.

Но комплексите могат да се появят и в резултат на неуспехи в службата или в личния живот. В такъв случай е трудно да се откажем от старите и да се вживеем в новите условия. Да се смени професията или службата не е лесно, но в съвременното общество това не е нещо невъзможно.

Развитието на промишлеността носи бързи промени и хиляди работници се настаняват на нови, по-удобни за тях места. Същото важи и за личния живот. Не бива да губим ума и дума, когато не успеем да свършим нещо така, както сме си представяли предварително.

В никакъв случай не трябва след един неуспех да решаваме, че повече никога няма да се захващаме с тази работа.
В живота си трябва системно да се стремим към възстановяване на загубеното равновесие.

Имайте смелост да преодолеете трудностите.

След облачните дни пак ще грейне слънце. Вярвайте си, намерете в себе си сили, както ги намира дървото в своите корени.

Целесъобразно изразходваната енергия преодолява и такива трудности, които на пръв поглед ни се струват непреодолими. Търсете нови начини, нови пътища. Обикновено задачите имат много възможни решения — някои по-добри, други по-лоши. (Вземете за пример шахмата — по колко различни начини можем да матираме противника.)

Но хората уви често забравят за съществуващите възможности и след първия неуспешен опит се отказват и дори се отчайват. А това е пагубно за тях.

Преди да решите някоя сложна ситуация или задача, винаги имайте пред вид трудностите, евентуалния неуспех и затова предварително подгответе други възможни решения.

И винаги най-напред добре обмислете всичко или се посъветвайте с някого!

автор: Йозеф Квапилик