.

В резултат на смесване на екзотичните гени се ражда необикновената Изабел Аджани, често сочена за най-красивата актриса на всички времена. Дъщеря е на алжирски емигрант, който дошъл във Франция да търси препитание и германка.

Когато Изабел е само на 20 години, критиците вече наричат таланта й „чудовищен“, а нея самата – „най-красивото чудовище на киното“, заради способността й да пресъздава различни образи – от демонични до ангелски.

В Холивуд я номинират за „Оскар“ за „Историята на Адела Ю“, а втората й номинация е през 1989 г., за ролята й в „Камий Клодел” – биография на жената, която първо е ученичка на скулптора Огюст Роден, после негова любовница и цял живот се бори с предразсъдъка, че нежният пол няма място като творец в изкуството.

Аджани не печели „Оскар“, но това не я вълнува особено – първо, защото не си пада много по церемониите, и второ, защото е единствената актриса с пет отличия „Сезар“.

Въпреки това красивата Изабел не може да се похвали, че е разбивачка на сърца, която първа изоставя мъжете. Даниел Дей-Луис дори се разделя с нея, докато е бременна с детето им.

А началото на връзката им е повече от романтично: на премиерата на „Камий Клодел“ през 1988 той й подарява поетична антология с посвещение: „Ти си жената на моя живот! Помогни ми да повярвам в любовта!“.

Изабел му помага. След което той й помага да повярва, че вечна любов няма, но има вечни скандали. Тя ражда второто си момче през 1995, но баща му не гори от желание да го вижда.

Но затова пък кариерата й не страда: след успешните й филми от 70-те и 80-те като „Шофьорът“, „Квартет“, „Владение“, „Метро“, се нареждат участията й в „Кралица Марго“ (1994), „Диаболично“ (1996), „Адолф“ (2002), както и много театрални постановки, сред които „Мария Стюарт“ и „Дамата с камелиите“.

Днес, на 65 г., надмогнала кризите, самотата, страха от старостта и тъгата от отминалата младост, Изабел Аджани признава с горчив хумор: „Няма нищо по-смешно от това да се ласкаеш, че си звезда. Защото днес си звезда, а утре?…“

Тя не е от най-бъбривите жени на света, но затова пък винаги знае какво да каже на точното място и в точния момент – истинска рядкост за нежния пол.

Моят живот е подчинен на чувствата, а не на амбициите.

Актьорите напомнят деца, спрели в развитието си.

Животът си струва да се живее, но не си струва безкрайно да се разсъждава за него.

Най-важното е да не бъркаш невинността с добротата, защото в противен случай често ще бъдеш измамен.

Страстта изненадва. Човек не я търси. В един момент тя просто връхлита.

Да се промениш – това е най-трудното нещо за постигане.

Единственият начин да защитаваме своето същестуване е като обичаме себе си по-силно. Това е тайната.

Красив е човекът, който може да ви направи красиви.

Не се страхувам от това да стана по-малко привлекателна, винаги съм се страхувала от това въобще да не съм красива.

Мисля, че всички ние носим божественото в себе си.

Не се страхувам да оставя душата си свободна. Силата на душата трябва да бъде подлагана на изпитания, иначе тя не се развива…

Когато обичаш някого, смяташ, че си длъжна да му помогнеш да се промени. Това е типично женска илюзия. Любовта не може да бъде терапия.

В любовта човек трябва да постъвпа простичко – да избира хора, достойни за своите обещания и да се разделя с тези, които не ги изпълняват.