Мишел Пфайфър е призната за една от най-великите актриси на своето време, за сексимвол на 80-те и 90-те години и за една от най-добре облечените знаменитости в Холивуд.

Мартин Скорсезе, който я режисира в “Невинни години”, имаше право, когато каза за нея: “Мишел може да изрази всички вътрешни конфликти само с погледа си”. Всичко друго, но не и лъскава, актрисата разказва за себе си и света на американското кино, за страстта й към рисуването и остаряването.

Очакването да остарееш е много по-лошо от самото остаряване. Когато навърших 50 нищо не се случи. Не се състарих за една нощ. Видях в огледалото същото, което и преди. Промени се това, че започнах повече да ценя живота и здравето – своето и на близките си. Накратко, най-сетне видях, че чашата е наполовина пълна. Това бе огромно облекчение за мен.

Тайната на моята привлекателност? Това е тайна, която всички знаят, но не искат да говорят, защото е скучно. Длъжен си да се грижиш добре за себе си. Длъжен си да внимаваш какво ядеш, редовно да спортуваш, без да прекаляваш. Това е тайната да останеш красива, въпреки че остаряваш.

Трябва да имам лично време и пространство, за да “се събера”. Мога да седя в продължение на часове сама и да не правя нищо. Ставам два до три часа, преди да започна снимки, за да имам поне един час, в който да остана насаме с кафето си. След това правя упражнения. 

Трябва да умееш да се наслаждаваш на живота. Да намериш хармония вътре в себе си. В живота си имах периоди, когато се измъчвах коя съм аз. Днес животът за мен е съвършен и прост.

Най-приятното в остаряването е, че не си длъжен винаги да изглеждаш безупречно. Можеш да се забавляваш и да живееш с лекота. Мога да играя персонажи, които се страхувах да играя, докато бях млада. Днес мога да напусна зоната си на комфорт и да се забававлявам колкото си искам.

Интересно е колко много се говори за това, че младите хора трябва да открият страстта в живота си и да я следват. Някъде прочетох, че повечето хора нямат дадена страст. И чувстват напрежение, защото едва ли не са длъжни да имат. Чудесно е да откриеш, че нямаш определена страст. Но е късмет да имаш и да разбереш това в ранна възраст.

Баба ми е отгледала сама пет деца по време на Голямата депресия. Когато е била на 50 е хвърлила шевната си машина отзад в пикапа и е тръгнала от Северна Дакота към Калифорния. Тя беше истински боец. Това е моето наследство, моят пример. Това искам за децата си – да бъдат смели и да не се предават.

Не знам дали е било наивност или обикновен нарцисизъм, но започнах кариерата си с идеята, че мога да направя всичко. И бързо осъзнах, че като се хвърлям така всеотдайно, няма как да не стигна до момента, в който ще преживея унижение. Мисля, че това разбиране е тайната на успеха ми.

Баща ми не спираше да ми повтаря: “Един велик артист трябва да знае кога да спре”. Аз така и не се научих да спирам. Така че ателието ми е пълно с незавършени платна! Това е тревожно, нали?

Преди пушех по две кутии цигари на ден. Много мразех да не пуша. Не мога да си се представя по друг начин. Винаги съм намирала пушачите за най-интересните хора на масата.

Единствената тайна на щастливия брак е да избереш правилния човек. Животът е поредица от избори, нали?

Ако не уважавате своя партньор, ще ви писне от него.

Мисля, че ако обичате някого, то да говорите за възрастта е неуместно.

В постелята възрастта не е важна.

Едно от най-важните неща, които научих е, че в живота винаги има „червени картони“. Не трябва да ги пропускаме по пътя си, за да се предпазим от това да повтаряме същите грешки с други хора.

Когато бях млада, бях много открит човек, но известността ме научи да бъда много предпазлива всяка секунда.

Отне ми години, за да се науча на доверие. Така е, защото аз съм твърде затворен човек, а това ме прави уязвима. Добра съм в прикриването на чувствата си.

Аз по природа съм дискретна, асоциална. Много социални ситуации са мъчение за мен.

Все още си мисля, че хората ще разберат, че аз не съм талантлива. Аз наистина не съм много добра. Всичко е въпрос на симулация.

Какви са моите комплекси? Просто е: да бъда разкрита. Често се чувствам като измамница… Несъмнено защото никога не съм учила в “Джулиард” или “Актърс Студио”. Мразех да гледам суровия материал на един филм: виждам само недостатъците си! Все още имам чувството, че не съм успяла да изиграя както трябва сцените ми. Веднъж, докато снимахме “Белязаният”, Ал Пачино ми каза: “Да избереш да бъдеш актьор в киното, е като да очакваш подарък за рождения ден, който никога няма да ти бъде даден…”. Толкова е вярно! Но това безкрайно търсене на съвършенство може да те разклати психологически или да унищожи нечия кариера. То унищожава понякога картините, които рисувам…

Това е голямата ми страст заедно с киното. Започнах да рисувам на десетгодишна възраст. Едно от нещата, за които баща ми редовно ме упрекваше – сред толкова други – беше, че много лесно губя интерес към всичко, което започвам да правя. Той не грешеше: започнах да свиря на пиано и се отказах. Същото беше с танца. Но рисуването… никога не се изморих.

Ние сме свободни да вземаме решения за отношенията си с противоположният пол, ако тези отношения не противоречат на обществения морал.

Киното все още е свят, доминиран от мъжете, и това трябва да се промени! Разбира се, има гениални актриси, като Мерил Стрийп или Джулиан Мур, които никой не може да изхвърли. И, повярвайте ми, аз също не съм готова да отстъпя моето място! Но мисля, че истинското поемане на рискове днес е в телевизионните сериали. В тях възрастта на актрисите не е проблем и публиката ги гледа! Холивуд трябва да влезе в крачка; мисленето трябва да се промени. Аз съм дълбоко ангажирана с тази битка. И оставам убедена, че Холивуд може да преживее отново златна епоха. Достатъчно е да не се отрича от корените си. Аз не съм забравила мечтите на младата американската мажоретка, която бях!

Не съм много сигурна в това, че младите звезди се държат зле. На първо място границите са изместени и вече стереотипът кое е приемливо не съществува. За да направиш нещо наистина шокиращо в днешно време, трябва да положиш големи усилия и да стигнеш до крайности.

От опит мога да кажа, че колкото по-успешен и, предполагам, известен е актьорът, толкова по-мил е към всички около себе си, щедър и умеещ да кара хората да се чувстват удобно в компанията му. Както когато срещнах Джуди Денч – тя просто излъчваше тази топлина.

с Брус Уилис

с Ал Пачино

с Робърт Де Ниро

с Джак Никълсън

с Джони Деп

редактор: Виктор Иванов

Вижте още: НИКОЙ НЕ ВЪЗПРИЕМА КРАСИВИТЕ СЕРИОЗНО – ПЕНЕЛОПЕ КРУЗ