Кръстьо Лафазанов е роден на 18 юли 1961 г. във Варна. Лицето е от мъжки пол. Висок е 180 см изпъчен, 178 см попрегърбен. Очи – пъстри: зелено, кафяво и пръски жълто. Фигура – стройна за тегло от порядъка на 99,990 кг +/-10%. В момента живее в София. Владее чужди езици – руски от първи до единадесети клас, малко немски и английски. Играе в Народен театър „Иван Вазов“, театър „Ела“, БНТ и на други места. Завършил е актьорско майсторство за куклен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, випуск 1985. Пее прилично (за актьорски мюзикъли). Умее да шофира, плува, да танцува като актьор – отлична пластика, умее да пародира бойни изкуства, да върти обръч, да плете английски ластик на две куки № 6, да храни бебета и да ги разсмива, както и техните родители.

Доверявам се на Виктор Юго, който казва: 50-те години на човека – това е младостта на старостта. Ами щом е така – да я изживеем! С повече усмивки и шеги, та да ни е по-леко.

Миналата година, както си вървях по „Раковски“, видях чернокож с мартеница. И си казах: „Брей, какво ли са му пожелали на тоя? Сигурно да бъде бял и червен!“. Съвсем наскоро пък на жълтите павета пред парламента видях арабин с чалма да кара трабантче… Ей на такива неща се смея…

Отговорността е наша — да открием лицемерието, преиграването, фалша и да не обличаме с доверието си лоши артисти, които не стават за отговорната роля на законотворци. Не всичко е шоу.

Домързява ни да да режисираме и дирижираме изборите си – не политическите, а житейските. И ни е по-лесно да се пишем жертви на „каквото ни е писано“.

Когато няма възможност да избира, човек се измъчва, моли се за това, трудно е, душата ти се измъчва, и не само душата.

Ние сме благословени с нашата професия да създаваме радост и усмивка.

Озвучавам някакъв филм и ми казват: “Не можем да ви платим, искате ли DVD плейър. Или – ето ви актьорска награда, която е миялна машина, защото спонсорът не дава пари.” Мисля си, ако отида в магазина и кажа: “Ще ви изрецитирам един монолог, бихте ли ми отрязали 300 грама кашкавал” – как ще се почувства този, който продава зад щанда. Ще ми се изсмее. Ето защо вкъщи се напълни с най-различни неща, които служат повече на жена ми, пък би трябвало да са мои награди. Аз съм работил за тях, нали!

В асансьора носех една диня. И някакво момче ме спря и ми вика: “Я кажи един виц, ще ти дам 5 лева.” Мислех си дали да не му ударя динята в главата… После си викам – що ще си хабя динята, като този не иска да дойде за 5 лева да гледа цяло представление, а е готов да даде същите пари за един виц.

Проблемите понякога така ме сбръчкват, че не мога да изляза от къщи. Страх ме е да се покажа на улицата. Понякога ми се ще да се приближа към някой човек, да му кажа някой виц, за да му видя усмивката, но виждам, че очите му са тъжни. Ама какво да се прави – ние разсмиваме хората, други ги разплакват. Нашият лаф е: “Не оставяй проблемите да те ядат, изяждай ги ти.” Ние затова сме пълнички. С доста кила сме се отрупали, явно доста проблеми имаме.

Културата ни е изтласкана в един тъмен ъгъл и хората на изкуството са принудени да търсят какви ли не начини за препитание. Актьори, художници, писатели – всеки един от нас се опитва да съществува не само “с работата си”, но и “от нея”. Затова умерените компромиси със себе си са неизбежни. Затова и бих изиграл всяка една роля, стига да не е порно.

Едва ли има друга по-велика мисия от тази, да носиш радост на хората. И аз като всеки човек имам тъжни моменти, но се мъча да ги прикрия с усмивка. Мисля си: моята усмивка ще събуди у други хора усмивки, те пък ще заразят трети – колкото повече усмивки има, толкова по-леко се живее…

За мен няма празен ден, ден, в който да се шляя безгрижно по улиците и да правя каквото ми скимне…

Хората не могат да разберат, че освен тези икономически закони, освен тази борба за пари, за средства, за оцеляване, трябва да има и една друга борба – духовна, за това, което е вътре в нас, за душата, която е по-важната, да потърсим спасение.

Аз приемам всичките тези трудности, които ни се случват, на които сме подложени, като един урок, който ни дават, който ние не сме научили. Ако нещо научиш в живота, той после няма да ти прати същото изпитание, ако си се поправил, но ние много често правим едни и същи грешки и получаваме същия шамар, защото няма как, трябва човек да се поправи.

Ами непрекъснато съм в борба, като всеки човек. Популярността подхранва гордостта, а това е, как да го кажа, един от най-големите, основният грях. Смирение трябва да има във всяко нещо. Човек просто не може да си мисли, че е много велик. Не зависят от теб нещата. Ти си само проводник на тази Божия искра.

След като ти е дадено, направил си нещо и си станал популярен, ти трябва да бъдеш пример. Виждат те във всякакви ситуации – те за теб са обикновени, но за тях не са – да пиеш кафе, да влезеш да си запалиш свещичка, да се помолиш. Някой път хората не разбират, влизаш в църква, те започват да се снимат с тебе, ами изчакайте, след това ще се снимаме. Ти си отишъл за друго в храма. Почитта към Бога трябва да е най-главното, не към някой актьор или певец или който и да било – популярен го е направил Господ.

Както казват, не може бълхите да спорят на кого е кучето! Ти си на тая земя и няма как да е твоя, да я парцелираш, да казваш: Това е мое! И къде ще отиде това? Ще си го вземеш ли един ден – не! – друг ще се възползва. Затова – ползвай си го под наем и бъди благодарен.

Колкото повече хора направиш щастливи, толкова по-добре ще живееш. Трудно е да живееш спокойно като виждаш хора, които се мъчат и няма какво да ядат, примерно. Не можеш да бъдеш щастлив. Ще бъдеш щастлив, когато виждаш усмихнати хора – другото е суета.

За мен раят е морето. Понеже съм морско чедо, обичам да виждам много вода на едно място. Затова няколко души приятели са ми подарили картини, на които се вижда море. Нищо че не е истинско.

Обичам жените, които…
се смеят щедро от сърце,
дори когато…
сърцето им е наранено,
защото
са допуснали някой да ги огорчи.

Искам прошка на всички жени за грубости или обиди, които някой мъж им е причинил. Жените ни (и децата, с които ни даряват) са най-прекрасният дар от живота!

редактор: Виктор Иванов

Вижте още: ВСЕКИ МЪЖ САМ СИ ПОСТАВЯ „ОЦЕНКА“, ИЗБИРАЙКИ ЖЕНАТА ДО СЕБЕ СИ – КАМЕН ДОНЕВ

НИКОЯ ЖЕНА НЕ БИВА ДА ЧУВА, ЧЕ НЯКОГА ДРУГА ЖЕНА Е БИЛА ПОВЕЧЕ ОБИЧАНА ОТ НЕЯ – ТОДОР КОЛЕВ

Вярвам във възмездието и живея така, че да не го предизвикам – ЦВЕТАНА МАНЕВА