.
„Баща ми не ми каза как да живея, той просто живя и ме остави да го наблюдавам как го прави.“ – Кларънс Бъдингтън Келанд
Михаил Белчев е от малкото творци, които могат да си заслужат определения като романтичен рицар, позитивен ерудит, духовна личност, неостаряващ като любовта, влюбен в живота.
Неговата песен „На баща ми“ е едно от най-красивите признания, които един син може да направи на човекът, който го е отгледал и възпитал:
НА БАЩА МИ
На мен ми трябва да е студ, а не да бъде лято
Ръката ми да е юмрук подпрял гърба на някой
Рояк от хиляди звезди като мухи да зъзнат
И влюбените до зори да се целуват без да зъзнат
А мойта жажда за живот да утоли дървото
Порасло върху татков гроб, набъбнал от доброто
И както неговия сън сънувам без да лягам
Така умирам през деня, когато го забравям
И в синьо-сивите очи на татко се прибирам
А той си е все още жив и шеговито ми намига
Земята му се подравни и паметник ще правя
А ми се иска да съм аз на гроба му от камък.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: ОТКРОВЕНИЕ – МИХАИЛ БЕЛЧЕВ