.

Най-важната страна на свободата – да бъдеш това, което си.

Изправи се пред най-дълбокия си страх! След това страхът няма власт, смалява се и изчезва. Ти си свободен.

Приятелите могат да си помагат един на друг. Истинският приятел е някой, който ти дава пълна свобода да бъдеш себе си – и особено да чувстваш. Или пък да не чувстваш. Каквото и да усещаш, не е проблем. Това е нещото, към което и истинската любов се причислява – да позволиш на другия човек да бъде това, което наистина е.

Любовта е сън. Хубав сън, но не се чуди, ако се събудиш в сълзи.

Любовта не може да ви спаси от собствената ви съдба.

Омразата е много подценявана емоция.

Жестокостта не винаги се явява зло. Злото е лудата жестокост.

Всяко поколение има нужда от нови символи, от нови хора, от нови имена, има нужда да се отличават от своите предшественици.

Това е най-странният живот, който познавам.

Всъщност не помня да съм бил роден. Трябва да се е случило през едно от припаданията ми.

Блейк казва, че тялото е затворът на душата, освен ако петте сетива не са напълно развити и отворени. Той разглежда сетивата като прозорци на душата. Когато в любовен акт се включат всичките сетива интензивно, се превръща в мистично преживяване.

Филмовите зрители са тихи вампири.

Привлекателността на киното се състои в страха от смъртта.

Хората се боят от смъртта много повече, отколкото от болката. Това е странно. Животът им носи много повече болка, отколкото смъртта. След смъртта, вече няма болка.

Към всичко, което правя, се отнасям с неизменна ирония.

Знаеш ли, приятел, или вярваш в себе си, или падаш.

Аз не съм луд, аз съм здравомислещ в луд свят.

Болест на културата на двадесети век е неспособността да чувстваш своята реалност.

Обичам хората, които разтърсват други хора и ги карат да се чувстват неудобно.

Смъртта се случва само веднъж. Аз не искам да я проспя.

Понякога е нужен само миг, за да забравиш целия си живот, а понякога не достига цял живот, за да забравиш един миг.

Времето действа като киселина.

Всеки човек, управляващ средствата за масова информация, контролира разума.

Пия, за да мога да пиша стихове.

И дойдох при тебе
за света
И дойдох при тебе
за злато
И дойдох при тебе
за лъжа
И ти ми даде страст
и мъдрост
сълзи
и тъга
и ще бъдем тук
на следващия ден
на следващия ден
и
Утре

Образът на Джим Морисън днес е един от най-митологизираните образи в света на музиката и поезията, издигнат в абсолютен култ от поколения наред.

На 3 юли странният Джим заема престижното си място в Клуб 27 и остава завинаги в историята на музиката и в сърцата на милиони хора, които търсят и намират себе си в житейската му философия. 

Морисън е продуктивен артист, записва седем албума, в които повечето от песните са негови. Излизал е пред публика в САЩ, Европа, Мексико и Канада.

Създава два филма, които са високо оценени. С часове пише стихове в студиото си и издава четири стихосбирки, три от които със собствени средства.

Неговата група The Doors тази година празнува 50 годишнината от сформирането си, а Джим постигна безсмъртието си само на 27.