.

Най-важната страна на свободата – да бъдеш това, което си.

Изправи се пред най-дълбокия си страх. След това страхът няма власт и страхът от свободата се смалява и изчезва. Ти си свободен.

Приятелите могат да си помагат един на друг. Истинският приятел е някой, който ти дава тотална свобода да бъдеш себе си – и особено да чувстваш. Или пък да не чувстваш. Каквото и да усещаш и ти в момента е добре и за тях. Това е нещото, към което и истинската любов се причислява – да позволиш на другия човек да бъде това, което наистина е.

Любовта е сън. Хубав сън, но не се чуди, ако се събудиш в сълзи.

Любовта не може да ви спаси от собствената ви съдба.

Омразата е много подценявана емоция.

Жестокостта не винаги се явява зло. Злото се явява луда жестокост.

Всяко поколение иска нови символи, нови хора, нови имена. Те искат да се отличават от своите предшественици.

Това е най-странният живот който познавам.

Всъщност не помня да съм бил роден, трябва да се е случило през едно от припаданията ми.

Блейк казва, че тялото е затвора на душата освен ако петте сетива не са напълно развити и отворени. Той разглежда сетивата като прозорци на душата. Когато сексът съдържа всичките сетива интензивно, той може да бъде като мистично преживяване.

Филмовите зрители са тихи вампири.

Привлекателността на киното се състои в страхът от смъртта.

Хората се боят от смъртта много повече, от колкото от болката. Това е странно, че те се боят от смъртта. Живота им носи много повече болка, от колкото смъртта. След смъртта, вече няма болка.

Към всичко, което правя, се отнасям с неизменна ирония.

Знаеш ли, приятел, или вярваш в себе си, или падаш.

Аз не съм луд, аз съм здравомислещ в луд свят.

Болест на културата на двадесети век е неспособността да чувстваш своята реалност.

Обичам хората, които разтърсват други хора и ги карат да се чувстват неудобно.

Смъртта се случва само веднъж. Аз не искам да я проспя.

Понякога е нужен само миг, за да забравиш живота, а понякога не достига живот, за да забравиш миг.

Времето действа като киселина.

Всеки човек, управляващ средствата за масова информация, контролира разума.

Пия, за да мога да пиша стихове.

И дойдох при тебе
за света
И дойдох при тебе
за злато
И дойдох при тебе
за лъжа
И ти ми даде страст
и мъдрост
сълзи
и тъга
и ще бъдем тук
на следващия ден
на следващия ден
и
Утре

Образът на Джим Морисън днес е един от най-митологизираните образи в света на музиката и поезията, издигнат в абсолютен култ от поколения наред.

На 3 юли странният Джим заема престижното си място в Клуб 27 и остава завинаги в историята на музиката и в сърцата на милиони хора, които търсят и намират себе си в житейската му философия. 

Морисън е продуктивен артист, записва седем албума, в които повечето от песните са негови. Излизал е пред публика в САЩ, Европа, Мексико и Канада.

Създава два филма, които са високо оценени. С часове пише стихове в студиото си и издава четири стихосбирки, три от които със собствени средства.

Неговата група The Doors тази година празнува 50 годишнината от сформирането си, а Джим постигна безсмъртието си само на 27.