Ерланд Лу е норвежки писател. Той е многостранна личност – прави късометражни филми и музикални клипове, работи в театъра, в психиатрична клиника, като литературен критик, учител и преводач на поезия. 

Лу има особен стил на писане, който често се характеризира като наивен. Той често използва ирония, преувеличение и хумор. За кратко време той се превръща в култов норвежки писател, като книгите му са преведени на двадесет езика.

За мен всичко изгуби смисъл. Някак внезапно моят живот, живота на другите хора, живота на животни и растения, всичко на света. Всичко се разпадна на несвързани парчета.

Не можеш да разчиташ на помощ, ако не вярваш, но трудно би започнал да вярваш, докато не почувстваш помощ.

Не можеш да дружиш само със слънчевата страна на човек…

В мрачния поглед на живота има, както се изясни, голям плюс: сега за мен е много по-лесно да ме изненадат приятно.

Да мислиш позитивно е сложно. Много по-лесно е да мислиш негативно.

Чувствата са като мускули… Нужно е да се тренират; за да бъдат те във форма е нужна ежедневна тренировка.

По-добре да погледнете проблемите си в лицето, отколкото да се преструвате, че не ги забелязвате.

Мисля, че вярвам в изчистването на душата чрез игри и веселие.

Отдавна не се опитвам да разгадая какво движи останалите. Мотивите може да се окажат всякакви.

Можеш да живееш с някого години и да не знаеш, какво му е в главата.

Никой не става, добър, топъл и милосърден, просто защото се нарича християнин.

В младостта човешкият свят е представен в черно-бели тонове, но колкото по-стар става човек, толкова повече са в него възприятията за цветове и нюанси.

За мен телевизорът е нещо като голяма енциклопедия за моята неприязън към хората.

Нищо не събира хората като колективната упорита работа, която има символично значение.

Удивително е, колко лесно е да не говориш, да не обясняваш, да не тълкуваш, а просто тихо да си вършиш работата.

Какво блаженство е да общуваш с тези, които не умеят да говорят.

Няма нищо по-просто, от това да се правите на загадъчна художествена натура. Истинските творци нищо не разиграват – те просто създават, а не правят от това реклами кампании.

Ние можем да изразим на човек съчувствие и да се постараем да го утешим, но разделяйки се с него, оставяме неговата беда настрана и продължаваме напред по своя път… Болката не може да се раздели с никого.

Хората всеки ден говорят и правят неща, които престават да съществуват, ако изчезнат тези хора.

Дневниците се пишат не за да ги чете друг освен автора… Смисълът на дневниците е в това, да се пишат.

Ако един милиард китайци едновременно скочат, то Земята ще промени своята орбита.

Между другото, непоносимият шум е най-характерната особеност на хората, те са шампиони по отвратителен звук. Няма, наистина, от толкова много хиляди години нищо, което да издава по-гадни звуци от човека.

Ние можем да продължим да мерим измененията в секунди, часове и години, но самата идея за време, което съществува в природата е неприемлива.

Най-сигурният признак, че човек обича, е когато той не знае точно, обича ли той или не.

Животът е безценен дар, който се дава на нас един единствен път. И слава Богу.

редактор: Сияна Велева

Вижте още: Най-лошото на старостта не е слабостта на тялото, а безразличието на душата – АНДРЕ МОРОА

Мъдростта не може да бъде изричана и проповядвана – ХЕРМАН ХЕСЕ

Никога не се отваряй на някого, който има повече свободно време от теб – ФРЕДРИК БАКМАН