.

Любовта е в центъра на всяка целенасочена връзка. Но тя е нещо повече от изричането на думите „обичам те“, защото те често се произнасят от хора, които се обиждат и си вредят ежедневно.

Любовта означава да даваш и няма нищо общо с онова, което получаваш. Тя е вътрешен процес, който човек внася във връзката.

В целенасочената връзка любовта е тази, която й придава смисъл и служи като нейна опора.

Най-хубавото описание на тази духовна любов, което съм чел някога, е от Кришнамурти, в „Помисли за тези неща“:

Да обичаш е най-важното нещо в живота. Но какво разбираме ние под любов? Когато обичаш някого, защото той те обича, това несъмнено не е любов. Да обичаш означава да изпитваш онова необикновено чувство на топлота, без да очакваш нищо в замяна. Може да си много умен, да си вземаш всички изпити, да защитиш докторат и да заемеш висок пост, но ако ти липсват тази чувствителност, усещането на простата любов, сърцето ти ще е празно и до края на живота си ще бъдеш нещастен.

Любовта, която съпровожда даването, представлява определение на целта. Тя е най-важна за създаването на взаимоотношения, в които се проявяват чудеса.

Дори и в ceкса най-вълнуващите и носещи удовлетворение връзки са онези, в които знаете, че давате и не искате нищо в замяна.

Съзнанието, че истински задоволявате партньора си, е единственото условие за съвършена ceксуална връзка.

Започнете ли да мислите само за себе си, за това колко добър любoвник сте или каква силна възбудa изпитвате, отклонявате се от целта си и се насочвате към резултата.

Нещата са съвършени, когато давате. Нещо вълшебно липсва, когато умът е настроен да получава.

Даването, като съставка, обхваща много повече от ceксуалния аспект на връзките ви. Тя се простира на всички нива, дори и във взаимоотношенията, където ceксът изобщо не играе никаква роля.

Точно както като изстискате портокала, получавате това, което е вътре в него, ако имате в себе си любов, само нея ще можете да раздавате.

А когато раздавате любов, придобивате друг вид чувствителност, която ви позволява да виждате хората не в тяхната физическа форма, а като душа, обитаваща формата.

Започвате да виждате Божията пълнота във всеки срещнат и връзките ви с другите придобиват блясъка на истинската магия.

Виждате децата си и всички други деца не от гледна точка на това, което правят, дали слушат или не слушат, а прозирате в невидимата им същност, в душата, скрита в младото тяло.

Ако се отнесете към тази душа с любов, и ако излъчите любовта към децата, те ще ви отвърнат с любов.

Връзките ви с другите са белязани от любовта, защото вие внасяте любов в тях, а не защото я търсите от другите.

Близките ви, с които отношенията ви може би са били трудни, вече не са източник на неприятни емоции. Гневът и негативизмът изчезват и отстъпват място на безрезервната любов.

За това не са необходими дълги години терапия, нито участие в групи за взаимопомощ, нито лекарства или редки билки.

Трябва само най-напред да станете преди всичко духовно същество, и едва след това – физическо. Може да изживеете мигновено пробуждане и да се изпълните с любов, да не искате нищо от хората, с които сте свързани, и да раздавате любов, без да питате какво ще получите в замяна.

По парадоксален начин, ако се насочите така към целта, ще получавате много от онова, което преди ви е липсвало.

Вече не съдите родителите си, които до вчера са ви изглеждали непоносими.

Изпращате им любов, прощавате им за всичко, което сте пазили в невидимата си памет, напомняте си, че те са постъпвали, както са могли, съобразно условията на живота си в съответния минал момент, и че никой не може да очаква повече от никого.

Изпращате им любов, забравяте онова, което някога сте осъждали и по някакво чудо взаимоотношенията ви с родителите се преобразяват. Ето че сте направили чудо!

Приятелствата и служебните ви отношения също могат да отбележат голямо подобрение с помощта на този нов метод на даване.

Когато възникне конфликт, потиснете негативните мисли и излъчвайте любов.

Така променяте средата, изпълнена с враждебност, и тя става спокойна. Така конфликтите започват да изчезват и се появяват решения.

Съзнателно любещият човек, който отказва да използва ума си за негативни мисли на омраза, може физически да повлияе на средата си.

Когато в реакцията ви няма заплаха, а тя внушава – спокойно и с обич – вътрешно знание, няма как предизвикателствата да ви смутят.

Ето че сте направили чудо в тези свои взаимоотношения.

Този подход към взаимоотношенията е основният ми подход към живота. Бъдете винаги целенасочени. Знайте, че сте тук, за да служите.

Ако се отклоните от пътя, просто попитайте: „С какво мога да бъда полезен в тази ситуация?“ и мълчаливо изчакайте отговора.

Откажете се от потребността да се доказвате, престанете да излагате егото си и излъчвайте любов.

из „Истинска магия“