Когато казвате Майната му на онова, което наистина достига до нас и ни докосва /тоест има твърде голямо значение за нас/, ние осъществяваме духовен акт. Майната му е идеалният западен еквивалент на източните духовни идеи за освобождение, отпускане и релаксиране от всичко онова, в което сме се вкопчили.

Всъщност ние казваме Майната му, когато се отказваме от нещо, което ни причинява болка или ни мъчи. Можем да кажем Майната му и когато спрем да бъдем човекът, който не искаме да бъдем. Можем да кажем Майната му и когато откажем да се притесняваме за нещо, за което преди сме мислели, че трябва да ни пука.

Храната е проблем в развитите страни. /А разбира се, липсата на храна е още по-голям проблем за развиващите се страни, но…/ Ако пък не сме затлъстели, то се стремим да се храним правилно заради безбройните непоносимости и алергии, следвайки съветите, идващи откъде ли не.

В последните години супермаркетите разработиха цял асортимент от храни, които, изглежда, не съдържат онова, което ние си мислим, че трябва да съдържат и което в крайна сметка ядем.

макаронени изделия без глутен

шоколад без какао

безкофеиново кафе

подсладители без захар

хляб без брашно

сладолед без млечни продукти

торти без захар

бисквити без мазнини

безмесни колбаси и хамбургери

Толкова е забавно. Очаквам с нетърпение да се появи и следното пояснение: БЕЗ ХРАНА. Нямам търпение да опитам лазаня без храна, пица без храна, тирамису без храна. Ще настане буря. Точно както всички продукти без глутен и захар са за хора, на които им е казано, че не трябва да ги ядат, но те не могат да издържат без тях, така и стоките без храна са предназначени за хора, които постят или искат да ядат по-малко, но имат нужда да минат през целия процес на закупуване на храна от супермаркета, отварянето на пакета и хвърляне на съдържанието.

Лазанята без храна ми е любимата. Съдържа кутийка за микровълнова печка. Пробивате пластмасовия капак с вилица, мушкате нещото в микровълновата за около минута и готово. Махате капака и вътре откривате само някакви останки от лазаня. Хвърляте я право в коша. И наистина имате усещането, че сте минали през целия процес на хранене.

Това е проблемът с постенето.

Вие пропускате цялото удоволствие около храненето Когато спрете да ядете за малко, изведнъж се оказвате с толкова свободно време. И ние не знаем какво да правим с него. Това е просто време, което прекарвате в мисли за храната, която не ядете. Така че намажете чинията с кетчуп и преминете към миенето. Ще откриете, че постенето ви ще премине много по-леко.

Защо са всички тези шеги ли? Защото ние просто сме увлечени в мисли за храната. И аз намирам това за много забавно. Ако ние, хората, мислим за секс веднъж на всеки десет секунди, смятам, че мислим за храна най-малко в седем от станалите секунди. Чудно е дори как въобще вършим някаква работа. 

Ние сме развили мания към храната. А това е нелепо.

Храната /заедно с любовта и секса/ е натоварена с огромна значимост за нас, въпреки че повечето хора вероятно ще го отрекат. Ако ни накарат да изброим нещата, които наистина са важни за нас, вероятно няма да включим храната сред тях. И все пак тя има значение.

Първо, тя е големият ни утешител.

Ако изпитвате дискомфорт, няма нищо по-успокоително от шоколад, бисквити или парче торта. А толкова много хора днес изпитват дискомфорт, но не искат да се изправят пред своите чувства.

Освен че ви дава прилив на енергия и чувство на щастие, храната ви и засища. Ние се тъпчем, докато не можем да поберем повече. Тъпчем се, докато се почувстваме болни. Тъпчем се, защото колкото повече го правим, толкова по-малко мислим и чувстваме. И ако се почувстваме зле, тогава да чувстваме е последното нещо, което бихме искали да правим. Тъпчем се, докато се вдървим. Така няма да ни остане място за нищо друго.

Освен това храната оказва пряко въздействие върху нашето здраве.

Много болести са причинени или са силно повлияни от храните, които приемаме. Благодарение на съвременния начин на хранене нашите тела са станали твърде киселинни и са се превърнали в плодородна почва за развитие на заболявания. Затова не е чудно, че се стараем да ядем тази или онази „добра“ храна и се опитваме да намалим другите харни. 

Трето, храната, която приемаме, е определяща за формата на тялото ви.

За разлика от очевидно позитивния и незабавен ефект, когато храната ни успокоява, негативният ефект от натрупването на килограми се усеща по-късно. Може да се тъпчете в продължение на седмици, но ефектът върху тялото ви ще е относително постепенен. Той обаче е сигурен. Прекомерното ядене води до надебеляване. И ние живеем в страх от това. А когато вече сме с наднормено тегло, започваме да живеем с постоянни опити да ядем по-малко. Само че в битката с храната факторът време винаги печели: вие се тъпчете, удоволствието е временно, но болката се появява по-късно. А когато се опитате да ядете по-малко, болката става постоянна, а удоволствието се забавя.

Кажете Майната му и престанете да гледате на храната като на проблем.

Болестта, както знаете, е напрежение в тялото.

Напрежението, което изпитвате, когато ядете грешната или дори правилната храна, се отразява върху развиването на болести точно толкова, колкото и всяко нещо, което поставяте в устата си.

Толкова много е изписано за диетите и ефектът от тях не е кой знае какъв. Хората консумират диетите толкова лакомо, колкото храната, която книгите с диети им казват да не ядат.

Е, време е да кажем Майната му на диетите.

Всички книги с диети са безполезни, а и за създаването им са унищожени сума гори. Така че изхвърлете всички книги за диети в кошчето и засадете дърво. Всъщност засадете дърво с плодове, а после изяжте плодовете. Ще отслабнете и ще направите добро на света.

Точно както и при здравето, и във външния свят напрежението е това, което създава проблема.

Така че първо приемете нещата такива, каквито са: може би сте леко пълнички или дори сте истинско прасе; просто се приемете такива, каквито сте. Поне за няколко минути… После се върнете към самоомразата и така докато приемането надделее. Опитайте.

Приемете хранителните си навици.

Знаете, че яденето за вас е като въртележка. Изглежда, накрая вече нямате никакъв контрол. След като за кратко сте се хранили по-малко, изведнъж излапвате един рафт бисквити /и говорим за рафт от супермаркет, не за рафтче в кухненския ви шкаф./

Заслужава си да го приемете – повече или по-малко  като всяко друго човешко същество на тази земя, вие сте прецакани. Имате емоционални проблеми, тревоги, неврози, страхове, ниско самочувствие… Каквото и да е там, вие не сте твърде щастливи със себе си и с живота си и ядете, за да се почувствате по-добре.

Повечето от нас го правят. Повечето от нас не го признават. Но вижте само тази дума – повечето. Значи не сте сами. Прецакани сте – да, но и вие сте хора.

Приемането на всичко това ще ви накара да се отпуснете малко.

Кажете Майната му на вашата диета. И на гласовете в ума ви, когато те се появят. 

Обзалагам се, че след като можете да ядете всичко, което, по дяволите, искате, няма да имате нужда да тъпчете цялата торта наведнъж в устата си, защото ще знаете, че можете да я хапнете по-късно, или утре, ако искате.

Обзалагам се, че след като вече няма да има толкова напрежение около въпроса коя храна е „добра“ и коя „лоша“, може да проявите предпочитание към храни, за които са ви казали, че са полезни, но преди не са ви се нравили. Ще откриете, че в действителност ви харесва Но не започвайте да мислите, че тези храни са добри – просто хапвайте каквото ви се прииска, и вижте какво ще се случи.

Бас хващам, че накрая ще отслабнете. Ако все още продължавате да казвате Майната му, не би трябвало да ви пука много. Щом няма чак такова значение за вас, че качвате килограм, тогава би трябвало да има и по-малко значение, ако ги сваляте. Сигурен съм,че ще се подсмихнете, когато видите показанията на кантара… но все още можете да кажете Майната му и да го отпразнувате с парче шоколад.

Така че пратете диетата си по дяволите и започнете да казвате Майната му.

Приемете нещата, такива, каквито са, приемете себе си, защото всичко е добро такова, каквото е. Нека темите около храната и формата на тялото ви да нямат кой знае какво значение за вас. И се убедете в онова, което разни дзен типове мърморят от толкова дълго време: щом загубите желанието си за нещо, това е моментът, когато започвате да го получавате.

из „Философията Майната му

редактор: Елеонора Петрова

Вижте още: Енергията идва от това да се чувстваме добре, а не да ядем и да спим много – д-р ШИГЕАКИ ХИНОХАРА

Ако не искате да сте болни – не живейте живота си тъжни – ДРАУЗИО ВАРЕЛА

7 физически болки, които са на емоционална основа