.

Представете си една жена, която твърди, че всичко в живота ѝ е наред.

Каквото и да става, тя избягва конфликтите, усмихва се и винаги откликва, когато някой я помоли за нещо.

Това е нейната зона на комфорт – убежището, където се крие.

Тя не протестира срещу статуквото, не изразява мнение и не се оплаква, когато среща несправедливо отношение.

Опитва се да остане невидима, като риба в центъра на рибен пасаж.

Но едно скрито безпокойство гложди сърцето ѝ.

Тя страда, защото животът е страдание.

Чувства се самотна, изоставена, нереализирана.

Но именно покорството и склонността ѝ към самоунищожение лишават живота ѝ от смисъл.

Превърнала се е в най-обикновен роб – в инструмент, който другите могат да използват.

Тя не получава нещата, които иска и от които се нуждае, защото за тази цел ще трябва да изрази мнение.

Ето защо в живота ѝ няма нищо ценно, което да компенсира житейските ѝ неволи и да ги направи по-поносими.

И това я изпълва с разочарование.

Когато компанията, за която работите, е в криза и започнат съкращения, първи ще си тръгнат хората, които създават неприятности.

Но веднага след тях ще бъдат пожертвани „невидимите“.

Този, който се крие, е безжизнен.

Жизнеността означава да допринасяш по един уникален за теб начин.

Осмелявай се да бъдеш опасен! Осмелявай се да бъдеш честен!

И най-вече: осмелявай се да изразяваш себе си, да заявяваш открито (или поне да признаеш пред себе си) какво е важно за теб и би изпълнило живота ти със смисъл!

От какво имаш нужда? Как искаш другите да разговарят с теб? Какво искаш да получаваш от тях?

С какво се примиряваш или се преструваш, че харесваш, просто по задължение или от чувство за дълг?

Обърни се към твоето недоволство. Макар и патологична, тази емоция може да ти разкрие много.

Недоволството винаги означава едно от следните две неща: негодуващият човек е или незрял (при това положение той трябва просто да млъкне, да спре да се оплаква и да се вземе в ръце), или е подложен на тиранично отношение (в такъв случай негов морален дълг е да проговори и да каже истината).

Защо ли?

Защото с мълчанието си ще навреди много повече.

В даден момент, разбира се, е много по-лесно да замълчи и да избегне конфликта.

Но в перспектива последиците ще бъдат гибелни.

Когато имаш какво да кажеш, мълчанието е лъжа – а лъжата е това, което подхранва тиранията.

Кога трябва да се опълчиш на потисника въпреки опасността?

Когато започнеш да храниш тайни фантазии за отмъщение; когато животът ти е съсипан и сърцето ти се изпълни с желание за унищожение и разруха.

Ние сме достатъчно жилави, за да преодолеем всичко – земетресения, наводнения, бедност и рак.

Но пред човешкото зло, което добавя ново измерение към нещастието по света, ние сме безсилни.

Съзнателната човешка злоба може да пречупи духа, който дори трагедията не е успяла да разклати.

Преднамереното зло, което ние хората си причиняваме, може да прекърши дори най-силните…

из „12 правила за живота“, Джордан Питърсън