Широкият булевард стрели далеч в безкрайността на предградията.

Шумният булевад умира в един миг — безлюден — унесен далеч в мъгливата безкрайност на предградията.

Край двете страни на далечния булевард идат бавно идат бавно един след друг черни мъже с пушки.

Напуснати трамваи и автомобили стоят уплашени посред безлюдния булевард и гледат с широки, празни очи.

И бързо пред вратите на големите магазини падат с гръм тежки ролетки.

От прозорците на високите етажи плахо надничат любопитните лица на сладки слугини.

Далеч из мъгливата безкрайност на широкия булевард изтича огромната вълна от черни хора — озарени от златното сияние на есенни дървета.

Някъде тракат страшни зъби картечници.

Някъде монокли и бинокли гледат надпрепускането на пъстри жокеи; горчиво любопитство: Буцефал или Адлер? Небето заплаква. Пред входа на игрището бедни жени и слепци продават кибрит, цигари, моливи и кестени. Между тях сляп мъж в посивяла войнишка дреха подлага сламена шапка с премръзналата си счупена ръка.

Някъде се чуват гърмежи.

Широкият булевард се губи в мъгливата безкрайност на предградията, които пращат своите черни хора. Есента ги позлатява.

из „Експресионистично календарче“

редактор: Андрей Митев

Вижте още: Септември – ГЕО МИЛЕВ