Елеазар Хараш е един от най-дълбоките духовни напътственици на нашето съвремие. Писател и издател на множество книги в областта на духовното развитие, себепознанието, езотериката и Пътят към Истината.

Елеазар Хараш е получил своето духовно име от Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). От 90-те години до днес изнася лекции и семинари сред обществеността, с основен акцент – търсенето на Бог, Истината, Мъдростта. 

Елеазар Хараш издава на български език книгите по именития белгийски драматург и мистик от 19-и век – Морис Метерлинк.

Изследовател на Египетската цивилизация, изследовател на древните народи на Атлантида, както и на животът и историята на инидианските племена.

Най-много книги обаче издава по словото на Учителя Петър Дънов.

Само в мрака на изпитанието можеш да разбереш дали си верен на себе си. Който е верен на себе си, има Душа.

Само който е минал през мрака на страданията, може да живее в Реалността. Другите живеят в светлината на своите заблуждения.

Чрез злото Бог надниква в душата на човека и в неговите намерения.

Злото е зло само тогава, когато човек го избере за свой път.

Изкушението не е грях, приятелю. Грехът се намира в този, който се изкушава. Човекът превърна изкушението в грях и сега се чуди как да се отърве от себе си.

Само злото ще те избави от тебе самия. Но дори и на злото е много трудно, приятелю, защото ти си създал много крепости в себе си. И най-голямата крепост, приятелю, е в това, че ти смяташ себе си за добър. Който си присвоява доброто, разваля себе си.

Доброто, което изхожда от неразбирането, е развалило много хора.

В знайното няма живот, приятелю. Ако търсиш живот, търси го в Незнайното. И не наричай Незнайното мрак, загцото ще се заблудиш в пътя към себе си. Незнайното е Душата на нещата.

Накарай злото да ти се поклони, приятелю. Злото се покланя на Бог в тебе. Но ти имаш ли Бог в себе си, приятелю?

Ако имаш Истината в себе си, трябва ли ти щастие, трябва ли та унижение? Да търсиш щастието вместо Истината е голямо унижение.

По-добре е да бъдеш лош и искрен, отколкото да бъдеш добър и лицемерен.

Опасно е злото в човека, а не злото в дявола. Злото в човека е причина, а злото в дявола е последствие. Ето защо човекът е господар на своето нещастие.

Човекът не е добър. Човекът иска да бъде добър. Човекът може да прави само услуги, но дори и услугите човекът не може да препредава правилно. Когато направиш една услуга, не внасяй себе си в нея.

Истината не умее да прави нищо друго, освен добро. Но ти, човеко, сега умееш да превръщаш дори и доброто в зло. И доброто ти е зло, и злото ти е зло, защото нямаш Истината в себе си.

Ако аз имам Любов, светът не трябва да я вижда. Светът трябва да вижда само доброто и злото, което излиза от мен. Само Бог има право да вижда Любовта ми. Само Любовта вижда Любовта.

Целта на доброто, което правиш, е да се усъвършенства умът ти. Целта на злото, което те посещава, е да се облагородява сърцето ти. Целта на скръбта е да се възвисява душата ти. Целта на знанието е да познаеш волята си.

Няма път, приятелю. Няма и пътища. Ако твоето действие е чисто, ти си Истината. Нуждае ли се Истината от път и пътища? Само който е изгубил чистото си действие, търси път и пътища.

Вдъхновение, което произлиза от светлината, не е истинско Вдъхновение. Истинското Вдъхновение произлиза от черните води на изпитанието. В тези води се кръщава Вдъхновението. От тези води трябва да бъде изтръгнато твоето Вдъхновение. Само тогава Вдъхновението ще ти принадлежи.

Доброто достатъчно си го измъчил, а злото повече не може да очаква от тебе. В твоите ръце, приятелю, всичко се превръща в проблем. И знаеш ли защо е казано: “Познай себе си” ? Защото когато познаеш себе си, и доброто, и злото ще си отдъхнат. Те чакат с нетърпение да познаеш себе си. Дотогава те ще умират и ще се раждат заедно с тебе.

Ако искаш да станеш Светлината на света, ти трябва да преминеш през силата на мрака. He мисли, че е лесно, приятелю, защото много хора са заспали в мрака.

Който иска да познае доброто, трябва да познае сърцето си. Чистото сърце, това е доброто. Който иска да познае злото, трябва да познае нечистия си ум. Нечистият ум, това е злото. Който иска да познае Любовта, трябва да познае душата си. Душата е Любовта. Който иска да познае Благодатта, трябва да познае чистия си ум. Чистият ум е Благодатта. Който иска да познае Истината, трябва да заложи всичко придобито. Само този, който пожертвува всичко придобито — в това число и себе си, той може да скочи в Бездната на Неизвестността. И ако попита какво ще получи, с него е свършено. Истината не се получава, приятелю. Истината само разкрива дали си достоен за нея или не. Никой не може да притежава Истината. Достатъчно е само да видиш Лицето й.

Светлината ти е дадена, за да потърсиш себе си. Мракът ти е даден, за да разбулиш себе си.

Няма друг дявол, освен тебе. И затова спаси се от себе си! Очисти себе си! В Чистотата няма дявол, приятелю.

Тъмнината поглъща сама себе си, приятелю. И затова не създавай тъмнина в себе си.

Ако ти си нечист и влезеш в рая, тогава раят ще бъде твоят ад. Ако ти си чист и влезеш в ада, тогава адът ще бъде твоят рай. Адът се усмихва скришом на чистия.

Когато дойде неприятност в живота ти, покажи й истинското си лице. И тогава тя ще ти каже: С тебе не мога да живея, ти си моето зло. — Но ако ти покажеш лошото си лице, тази неприятност ще те прегърне и вие ще станете едно цяло — две души в едно тяло, в един дом. Всяка неприятност си търси своя дом, приятелю.

Без злото човек щеше да бъде по-мъртъв от камък. Човекът се е превърнал в камък, защото се е втвърдил в своя погрешен избор. На помощ на този камък идва злото, което в случая символизира Живата вода. Тази Жива вода, като блъска постоянно този камък, ще го върне към Изначалния правилен избор. И изведнъж събуден от този избор, камъкът ще оживее, а злото ще си отдъхне.

Когато добрият нрави добро, той се радва. Когато знаещият прави добро, той пресмята. Когато любещият прави добро, той дарява Душа.

Светът не се нуждае от промяна, приятелю. Дори и хаосът не се нуждае от промяна. Това, което се нуждае от промяна, си ти самият, приятелю. А светът и хаосът са изначално Божествени. Ако има нещо велико в живота, това е да имаш погледа на Бога в себе си. Само тогава можеш да видиш, че светът е устроен и че хаосът е подреден. Но ти не си устроен, приятелю, и ти не си подреден. И причината за всичко това си ти самият.

Никога не търси красотата на нещата, приятелю. Това, което трябва да търсиш, е Душата на нещата. Красотата е сянката на Душата. Нима можеш да живееш в сянката?

Ти, приятелю, приличаш на една лодка в бурно море. Не се очертава бурята да спре. Това, което ти е определено, е да потънеш в това море. Но има нещо още по-красиво от това: дали ще потънеш достойно. Морето, това е нашият свят, приятелю. Само достойният побеждава света.

Всеки човек, който къса цвете, няма тънко- разбиране за нещата. Той изгубва смисъла на живота.

Бъди като морето — Тайна, която не разкрива себе си. Ако морето разкриеше себе си, щеше да бъде пресушено. Човек без Тайна е смъртен човек.

Смисълът на живота се намира в онова велико търсене, което завършва без намиране. Докато търсиш, и смисълът те търси. Щом спреш да търсиш, безсмислието те намира. Търси и няма да намериш, но ще осмислиш живота си.

Не осмисляй живота си, приятелю, за да не го развалиш. Остави живота сам да се осмисли в теб.

Човек, който решава въпросите на живота си, е тръгнал на погрешен път. Човек, който не решава въпросите на живота си, също е на погрешен път. Само този, който постоянно търси необяснимото във въпросите, е на прав път.

В щастието ще изгубиш развитието си, в нетърпението ще изгубиш силата си, в омразата ще изгубиш очите си.

из „Тайната мъдрост на скритите неща“