ПРАЗНОСКИТАЩИ  ПРАЗНОГЛАВЦИ

 Върви празноглавецът с празна глава.

Празноглавец е.

Види се,

Боже!

Крачките си брои.

И върви ли, върви.

В главата му се въртят измислени думи.

Всяка дума е черешка на торта дори,

попила душевната му отрова.

Всяка дума е гвоздеят на програма от думички зли,

коронният номер на демон жесток,

накичил се с царска корона.

От всите антени изскачат зли духове.

Под обувките му светът се люлее.

В душата му се сражават всичките страхове.

Там фучат ветровете от думи.

За него това е светът,

светът на душевните му окови,

светът,

в който да сте безволевите,

преданите слуги,

които да скланят глави,

и превити на две,

да дават гърба си

на сто господарски тояги.

Още един празноглавец върви ли,

върви.

И неговата фантазия е развинтена.

И тя лети ли,

лети

към страшната си преизподня.

Пророк на Злото

казват, че бил.

Вещаел края на всички вселени.

Целият свят в главата му се върти ли,

върти,

до пълната загуба на ума,

взел със себе си и сърцето.

Не е ясно обаче

целият свят ли е луд,

или празноглавецът,

Боже?

Аз ги виждам

да си предават един на друг лудостта.

Те са в безпаметна симбиоза.

И се моля на Бога

празноглавецът да не вземе превес,

че тогаз жална ни майка.

Че тогаз всичко ще забръмчи,

зафучи,

затрещи,

ще избухне…

ще полети…

и ще се пръсне в небитието.

Това ще е сетният взрив.

След него идва мъртвилото,

Боже!

Абсолютното нищо,

в което няма лъчи.

То блести с чернотата на черната нощ,

да не чува дявола,

Боже!

Третият празноглавец съм аз.

Вървя… и летя…

Вървя… и летя…

в търсене на съвършенство –

невъзможното

и затова кристално чистото съвършенство.

Вървя със усмивка,

отправена към всемира,

и с поглед озарен от слънцето лъчисто.

Вървя от света на звездите омаян

и моя свят търся в тази омая.

Пред мен искри небесното светило,

окъпано в пурпура на зарите,

зарите,

които с очи на художник

самото светило рисува.

Опиянен от света на чистия разум,

от лазура с малко облаче птица,

почукваща по небесните двери

в търсене на божествената идея,

аз не виждам хилядите сломени съдби,

разврата пошъл на душата,

душата в ада си затворена,

осъдена от себе си на сто години ад,

за да може дълго да се наслаждава

на мъката си адска,

и невинни да наказва с нея;

аз не виждам дяволския танц

върху перверзната житейска сцена;

аз не виждам как слагат Бог за мезе

и пиейки вино,

се кръстят;

аз не виждам калния им душевен порой,

в който искат красотата и смисъла да удавят!

Аз ли не виждам?!

Кой ви го казва?!

Един измислен от мене човечец.

Отдавна съм ги познал.

И за тях може да съм опасен.

Те се боят от такъв празноглавец.

Защото той е способен да ги разкрие,

в истинския им лик да ги види

и от душа да възкликне:

„Боже, прости им,

те не знаят,

че има истински смисъл и разум!”

Дори и на жертвена клада да ме изправят

и оттам с поглед да им прощавам,

те ще си мислят,

че ги виждам в огнената геена,

без да знаят,

че са в своя ад на земята.

А той има само едничка идея –

как да бъде и техния ад на небето.

редактор: Сияна Велева

Вижте още: Всеки за себе си беше велик, всеки за другия бе анонимен – ВЕСЕЛИН КАСЧИЕВ