Простота – ето това е ключът към всичко! Както в живота така и в рок музиката.

Винаги съм искал да направя нещо, което излиза извън рамките на общоприетото. Ето защо не пуша. Всички пушеха в училище. Може би, ако те не пушеха, аз щях да го направя.

В живота има много приятни неща, но когато чуя звука на китарата, мисля само за това, как да се изрежа по-силно.

Ако вярваш в добрите рецензии, трябва да вярваш и в лошите рецензии, следователно, не вярвай в никакви скапани рецензии. Ти сам си знаеш, какво си направил: добро, лошо ли е или си се надскочил. Така че изхвърли тези писаници.

 

Ричи Блекмор е един от основателите и бивш соло китарист на легендарните британски рок групи Дийп Пърпъл и Рейнбоу, а понастоящем участва в съвместен проект с жена си Кендис Найт, наречен Блекморс Найт.

Много музикални критици и фенове го определят като един от най-добрите и влиятелни китаристи в историята на хард рока.

Ричи Блекмор получава първата си китара като подарък от баща си, когато е на десет години и веднага започва уроци по класическа китара. През 1960 година започва работа като сесиен музикант, взимайки участия в записи и концерти на групи и изпълнители като Heinz & Wild Boys, Screaming Lord Sutch, The Outlaws и Гленда Колинс.

През 1968 г. заедно с кийбордиста Джон Лорд основава рок групата Дийп Пърпъл, идеята за която се заражда първоначално в главата на близкия приятел на двамата Крис Къртис, предложил хрумването си на двама музикални бизнесмени Тони Едуардс и Джон Колета, които остават силно впечатлени от инструменталния талант на двамата.

Бизнесмените решават да подпомогнат сформирането на група, като в основата са Блекмор и Лорд. Празнотите запълват барабанистът Иън Пейс, басистът Ник Симпър и вокалистът Род Евънс. Стилът на групата в този период е повече блусарски и поп-ориентиран, наподобяващ на моменти Бийтълс, а водещ иструмент се явява кийбордът на Лорд. След три албума за две години групата решава да даде повече свобода на Блекмор в творчески и инструментален аспект, което резултира в по-твърдо звучене и преминаване от поп-блуса към хард рок. С албума „Deep Purple In Rock“, вече с променен състав и Иън Гилън за вокалист, започва легендарната история на една от най-успешните и влиятелни хард рок групи в света.

Рифовете и солата на Блекмор впечатляват милиони фенове, а сценичните му изяви с безкрайни импровизации и виртуозни прийоми, като свирене с крака, зад гръб и т. н., небрежното му разпуснато държание на сцената, както и странното му облекло стават легендарни и са последвани от редица китаристи.

Следващите няколко албума са със символично значение за рока, а песента „Smoke on the Water“ от албума „Machine Head“ (написана след пожар в казиното, където групата е трябвало да запише албума) се превръща в емблема на Дийп Пърпъл и в техния най-голям успех в световен мащаб, най-вече благодарение на запомнящия се риф на Блекмор, определен като един от най-добрите рифове в историята на музиката.

През 1971 г. Блекмор взима участие в еднодневен проект, наречен Green Bullfrog, заедно с барабаниста на Дийп Пърпъл Иън Пейс и редица други блус и рок музиканти. Проектът е по идея на продуцентът Дерек Лорънс и представлява съвместни записи на множество песни, някои от които написани от Лорънс с помощта на останалите музиканти, както и много блус-кавър версии на рок песни. 

През 1975 г. Ричи Блекмор напуска Дийп Пърпъл и основава групата Рейнбоу, с вокалист Рони Джеймс Дио, която също се превръща в едно от големите имена в хард рока, и се радва на огромен слушателски интерес, преди да бъде разформирована от основателя си през 1984 г., който същата година се завръща в Пърпъл, за да вземе участие в записите по албума „Perfect Strangers“ – първият студиен албум на групата от девет години.

Блекмор взима участие в още три студийни албума – „The House of Blue Light“ (1987), „Slaves and Masters“ (1990) и „The Battle Rages On“ (1992) – преди да напусне окончателно групата в началото на 1994 г. През 1995 г. събира отново Рейнбоу в съвсем нов състав за записите на албума „Strangers in Us All“, който е и последният официален албум на групата.

Запазената марка на Ричи Блекмор по време на престоя си в Дийп Пърпъл и Рейнбоу е електрическата китара Fender Stratocaster.

Понастоящем Блекмор е член на създадената от него и жена му Кендис Найт група Blackmore’s Night. Стиловата ориентация няма нищо общо с предните му групи, звученето е предимно акустично, фолклорно и ренесансово.