Хистеричният човек обича любовта. Той я обича, както обича всичко, което е в състояние да засили самочувствието му – възбудата, екстаза, страстта. Той обича да достига върховите точки на преживяването. Преодоляващите граници преживявания го привличат, но не както при депресивния тип, който се опитва да се разтвори буквално в партньора си.

Хистеричният тип хора се опитват да достигнат до такава интензивност на преживяването, която да им позволи да израснат над самите себе си. Това пише немският психолог, психотерапевт и астролог Фриц Риман в изследването си за спецификите на отделните психологически типажи „Основни форми на страх”. Нека видим защо страстните връзки са толкова огнени и толкова нетрайни.

Човекът с хистерични черти е интензивен, страстен и изискващ в любовните си отношения. Той търси преди всичко потвърждение на самия себе си.

Опиянява се от своята любов и от тази на партньора, и вижда в това една от кулминациите на живота. Умее да създава еротична атмосфера и знае как да омагьосва, често е майстор на еротиката. Умело свири на този инструмент и владее всички негови нюанси — от флирта през кокетството до прелъстяването. Отлично знае как да даде на партньора чувството, че е достоен за любов, нещо, което много допринася за неговия чар и сексапил. Притежава голяма сугестивна сила, от която няма измъкване.

Хистеричният в любовта завладява крепостта с щурм, а не чрез продължителна обсада. Умее да общува с другия пол – контактът с него никога не е скучен. Той често обича любовта повече отколкото партньора. Изпълнен с любопитство и жажда за живот, иска да опознае възможно най-много нейни форми и образи. Обича блясъка и великолепието, празненствата и забавите, винаги е готов да се весели, а и умее да организира празници – със своите чар, темперамент, обиграност и директност той обикновено е център на вниманието.

Единственият смъртен грях е да го сметнеш недостоен за любов, това той трудно може да понесе, камо ли да прости.

С него можеш да предприемеш всичко. Колкото по-сензационен е животът, толкова по-добре — скуката е нещо убийствено, а когато е сам, тя лесно го връхлита. Хистеричните са такива — цветни, жизнени, раздаващи се партньори, спонтанни в своите чувствени излияния, обичат да се наслаждават, богати са на фантазия и гледат на всичко като на игра.

В сексуално отношение нещата са малко по-трудни за хистеричните. Често еротичната игра и нежната прелюдия са по-важни от задоволяването на сексуалните желания. Те искат да кажат на мига поспри, ти тъй си хубав, дълбоко да му се насладят и да забавят идването на края.

Те искат меденият месец и сватбеното пътешествие да продължава вечно и трудно понасят потъването на брака във всекидневието. Обичат разнообразието. И двата пола обичат да гледат на секса като на средство за постигане на целта — както за засилване на самочувствието, така и на желанието им за власт над партньора; но не толкова, за да подчинят партньора, както натрапливите, а за да преживеят опиянението от властта, която самите те излъчват. По пътя на изнудването жените особено лесно злоупотребяват със сексуалността в себеотдаването или в отказа.

Характерно за хистеричните типажи е да искат от партньорите си постоянно потвърждение за тяхната неустоимост и уникалност.

Естествено с годините това става все по-трудно, тъй като тяхната привлекателност, основана предимно на външността, отслабва, и тогава те преживяват дълбоки кризи, свързани с възрастта. Хистерикът се нуждае от партньора, но не защото смята, че не е способен да живее без него, както депресивният, а като огледало, в което желае да види отразен себе си като достоен за любов, като средство за повишаване на лабилното си самочувствие.

Малко партньори успяват да отговорят на завишените очаквания на хистериците. Тогава човекът-паун си търси нов партньор, с когото се разиграва същата история-истерия.

Към тази група спадат отявлените донжуани и мъжемелачките, които сякаш колекционират скалпове и чието самочувствие зависи от броя на техните жертви.

И понеже хистеричният човек извлича самочувствието си почти изцяло от доказателствата за любов, той е ненаситен в това отношение, а средствата и пътищата за тяхното изтръгване са най-разнообразни: сравняване на партньора с другите, които обичат „истински“; изтъкване на обстоятелството, че някой друг би направил всичко за него; сцени и страстни упреци, че твърде малко му се предлага; реакции като при катастрофа, когато партньорът се дистанцира…

Във всичко това често се среща една трудна за разгадаване смесица от чувство и пресметливост, така че отсрещната страна никога не знае, къде точно се намира.

Ако човек храни към любовта или към брака илюзорни очаквания и изисква повече, отколкото сам е готов да инвестира, той непрекъснато бива разочарован; обикновено той не схваща тази взаимосвързаност и остава в търсене на „голямата любов“. Затова в партньорските отношения на хистеричните се срещат най-честите раздели и завързване на нови контакти; тъй като новите връзки трябва да компенсират предишните разочарования, към тях още от самото начало се поставят прекомерни изисквания, в което пак е заложен зародишът на провала.

При избора на партньор това намира израз дори в обстоятелството, че материалната и престижна гледна точка — положение в обществото, състоятелност, звания и външни достойнства на партньора — е по-важна за тях, отколкото личностните качества.

Те и в това отношение дълго остават деца, лесно се впечатляват от външната страна на нещата, която сякаш им обещава безгрижен живот; разочарованията те обикновено прехвърлят върху партньора. Страхът от преживяването на себе си като нестойностен може да се превърне при хистеричните в пристрастеност към търсене на потвърждения, която, както всяка пристрастеност, никога не може да бъде задоволена, защото търси „навън“ това, което човек всъщност би трябвало да осъществи в самия себе си: в случая разгръщането на една истинска способност да се обича, която е в състояние да създаде истинско самочувствие.

Склонността да проектираш собствените си липси става особено проблематична в партньорството.

Тя може да приеме всички степени — от вечния Някой е „виновен“ за нещо, през обвинения и тенденциозна, изопачаваща фактите логика, до клевети и интриги.

Той обича да си избира депресивни партньори, които притежават тази готовност, както и другата — да се подлагат на прекомерни изисквания; с течение на времето в една такава връзка всичко става за сметка на депресивния.

из „Основни форми на страх“

редактор: Сияна Велева

Вижте още: Депресивният човек често се превръща в „ехо“ на другия – ФРИЦ РИМАН

Здравият човек със склонност към депресии носи в себе си силна способност да обича – ФРИЦ РИМАН

Любовта идва, когато признанието и одобрението станат за вас празни думи – АНТОНИ ДЕ МЕЛО