Александър Чудаков – известният писател и литературен критик е роден през 1938. Той се смята за един от най-големите изследователи в страната на творчеството Антон Павлович Чехов. Посвещава му много книги и монографии.

В същото време той пише няколко свои творби, най-известна от които е романът „Ложится мгла на старые ступени“.

Умира през 2005. Причината за смъртта е тежка травма на мозъка, която той получава при неясни обстоятелства. Писателят е на 67 години.

Хората се делят на две категории: едните искат да живеят тук и сега, с максимален телесен и душевен комфорт, другите в паметта на потомците, със своите книги, стихове, мелодии, и заради това са готови на всякакви лишения тук и сега.

Слушайте с ухото си, а не с корема си – не сте скакалец.

Честната бедност винаги е до известна степен нищета. Такава е нищетата. Страшна от ранна детска възраст. Просяците не са морални.

Първата половина от пътя мислим за тези, които сме оставили, а втората за онези, при които отиваме.

Знанието, освен приложното, не съществува за нищо, освен за себе си.

Вещите живеят дълго, по-дълго от човека. Но при него има вечна душа.

Законите на раждането и живота на предметите и растенията не е състояние да промени никоя революция.

Някога всички ще разберат, че трябва да оставят всичко и да спасят най-главното: въздух, вода, земя.

Изглежда глупаво да се произнесе „Благодаря ти за това, че…“ Но много по-глупаво е да не се произнесе нищо.

Аз бях лош син, мъж, неверен любовник, посредствен баща. Но повече от всичко ме огорчи, че дядо ми ме смяташе за лош внук.

Така е: историята се случва първо под формата на трагедия, а след това във вид на фарс. А често едновременно – фарс, но този фарс е едновременно и трагедия.

Забелязали ли сте, че същността на животното е най-ясно разкрита в бягането?

Ето това е недостатъка на късният дебют: няма младежка наглост.

Нарушаването на пропорциите е най-опасната лъжа.

Развалина или имение за милиони – няма значение. Наследниците – повярвайте на стария адвокат – всички те се държат еднакво.

В нашата необразована страна познаването на езиците обикновено се смята по някаква причина, за еталон на ученост.

Наистина ли е така в образователната система, наистина ли в една огромна страна всеки учи едно и също и чете едно и също нещо? Но ние вече бяхме подобни преди да се научим…

Нуждаем се от защита на психиката на съвременния човек от бързо растящата агресия на нещата, цветовете, от свят, който се променя твърде бързо.

Системата е изградена върху мита. И митът изисква необикновеност.