.

Одухотвореното лице, очите, които казват толкова много – понякога влажни от мъка, понякога – ледено студени и жестоки или лукаво проблясващи… И тогава зазвънява гласът му – освободен в целия си диапазон дълбок и красив бас.

Никола Гюзелев като актьор впечатлява с вътрешната си енергия и страст, с дълбокия си емоционален потенциал. Той създава необичайни преживявания и емоции. И жестовете му – толкова експресивни, нежни и срамежливи, предизвикващи или прощаващи. Винаги енергични, те са елегантна и прецизна изява на сценичното му мислене, като придават съвършенство и завършеност на сценичните му образи.

Никола Гюзелев е роден в Павликени на 17 август 1936 година.

Баща му, Николай Гюзелев, по професия градинар, свирел великолепно на цигулка. Бил е самоук и дори сам си е майсторил инструменти. Майка му, Елисавета, била шивачка, но на младини играела в самодейни театри.

Никола започва да пее от съвсем малък. Интересът му към операта се пробужда на 15 години, когато чува по радиото монолога на Борис от операта „Борис Годунов“ на Модест Мусоргски в изпълнение на Едмонд Косовски.

През 1954 г. Гюзелев завършва средно образование в София, а през 1960 г. Художествената академия със специалност живопис. Така и не получава музикална диплома.

Споделя, че никога не се е чувствал раздвоен между операта и изобразителното изкуство, което остава негово хоби. Двамата му сина Чавдар и Ясен са наследили неговата дарба, за която той споделя:

Аз съм професионалист, не любител художник, който прави с акварелче едно пейзажче и му се радва и всички викат: „Ах, че хубаво стана!“. Аз съм завършил Академия и съм рисувал академично през цялото време – реализъм, натурализъм, ако щете. Нямам въображението на Чавдар и Ясен. Те такива композиции правят, да се чудиш откъде ги измислят! На мен ми дай да седне един пред мене и да го нарисувам. Което в един момент вече не ме задоволяваше.

През 1960 година участва в прослушване за ангажиране на оперни певци за Германия, по време на което го чува водещият български вокален педагог Христо Бръмбаров, който го убеждава да продължи обучението си при него. От 1960 е стажант, а от 1961 година – редовен артист в Народната опера. Дебютира там на 27 юни 1961 година с малката роля на Тимур в операта на Джакомо Пучини „Турандот“.

През 1962 година Гюзелев е удостоен със златен медал от международния младежки фестивал в Хелзинки, а на следващата година – с първа награда и златен медал от II международен конкурс за млади оперни певци в София за ролята си на Филип II в „Дон Карлос“ на Джузепе Верди.

През 1966 година жъне големи успехи със Софийската опера в Париж и при турнето си в САЩ.

Човек като се учи, по пътя си среща много трудности, които трябва да преодолява. Например имитирането, което е много лошо после за израстването на артиста. Аз не съм го правил. Имам собствен почерк още от началото, той ми е запазената марка!

През 1968 година за пръв път участва в постановка на сцената на театър „Реджо“ в Парма и има огромен успех с ролята на Атила от едноименната опера на Верди.

През следващите години той работи предимно в чужбина, главно в Италия. През 1973 година в Техеран се случва и най-прекрасното нещо –  Гюзелев застава на една сцена със своя вдъхновител Едмонд Косовски. Този път в ролята на Борис Годунов е Гюзелев, а Косовски изпълнява Пимен.

Гастролира с успех на най-големите световни оперни сцени „Сан Карло“ в Неапол, Болшой театър в Москва, Кралската опера в Ковънт гардън, Лондон, Метрополитън опера в Ню Йорк, в Гранд опера в Париж, Щаатсопер във Виена, където веднъж публиката го вика цели 36 пъти на бис. Когато го питат смята ли себе си за легенда, отговаря:

„Не обичам думата „легенда“, аз съм реален човек и артист. Но ако трябва да кажа нещо по този повод, то е следното: бях признат за най-добрия кантиленен бас в света.“

Характерни черти в изкуството на Гюзелев са благородството и мекотата на тембъра на гласа, съчетани с проникновено изграждане на вокално-сценичните образи.

От началото на 90-те години е директор на Българската академия на изкуствата „Борис Христов“ в Рим, където самият той се занимава с преподаване. В последните години от живота си казва:

Аз съм щастлив човек. Живях пълноценно. И съм благодарен! Разбира се, имах и огорчения в живота и в кариерата. И аз съм правил грешки. Но и това е животът.

Никола Гюзелев умира на 16 май 2014 година в София. Погребан е в Централните софийски гробища. Поклон пред паметта му!