Утрото без аларма е като небе без облак.

Стефан Вълдобрев е роден на 20 май 1970 в Стара Загора в семейство на двама машинни инженери – Мария и Костадин Вълдобреви. Майка му е от род на македонски бежанци, заселили се в Родопите, Велинград. Родът на баща му е от подбалканското село Шейново.

От малък увлеченията му са свързани с футбола и различните видове изкуства. По неговите собствени думи:

Блокът, в който живеех се намираше по средата на един магичен Бермудски триъгълник, в който влизах и се изгубвах – стадиона, цирка и киното. Прекарвах цялото си време там – ритайки топка, обикаляйки между фургоните на лунапарка, виждайки се с приятели, разигравайки сцени от филма, който току що сме гледали. Губехме представа за времето и не забелязвахме кога навън се е стъмнило. Училището беше наблизо, но никога не можа да стане част от този триъгълник.

В продължение на седем години ходи на уроци по пиано, но не му е толкова присърце. Отказва се и през следващите пет години се отдава на класическата китара. Учителите му скоро забелязват блуждаещия му ум и липсата на концентрация в час и намират персонален подход, който да провокира по-лесното усвояване на английския речник – най-редовно домашната му работа се състои в това вечер да вади текста на нова песен, да я разучава и на другия ден да я изпее с китарата си пред класа, обяснявайки значението на непознатите думи в нея на съучениците си.

Тези почти ежедневни концерти в класната стая се превръщат в доста сериозна и ползотворна школа за него, защото по-късно, когато обикаля Черноморските курорти и Германия като уличен музикант, той вече има в репертоара си над 300 световни хита от всеки жанр.

През юни 1989 г. Стефан влиза в Софийския университет със специалност английска филология, но се отказва, когато през септември преминава изпитите в Театралната академия и попада в класа на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев.

Този клас след години ще бъде титулуван като най-успешния за двамата легендарни преподаватели. Заедно със своите състуденти Галин Стоев, Мариус Куркински, Камен Донев, Стефка Янорова, Койна Русева, Касиел Ноа Ашер, Лилия Маравиля, Лиза Шопова, Стефан Денолюбов, Иван Урумов те стават основна част от Новата вълна на съвременния български театър.

Стефан Вълдобрев е сътворил партитурите за над 70 спектакъла и 20 игрални и документални филма, които му спечелват признание и професионален престиж. През 2000 г. получава първата си „Златна роза” за филмов дебют за саундтрака към филма „Пансион за кучета“. През 2008 г. композира музиката за филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, донесъл на екипа завиден брой международни награди и достигнал до шортлистата за „Най-добър чуждоезичен филм“ на Американската филмова академия „Оскар“.

Музикалният стил на Стефан Вълдобрев е трудно да бъде рамкиран и варира успешно в зависимост от основата на драматургичния текст или сценария. С течение на времето или според жанровите изисквания на дадена постановка или филм, Вълдобрев създава широк диапазон произведения – от лирични, ноктюрни сюити до балкански хора и духови ритми, от класически партитури за симфоничен оркестър или струнни квартети до етно-ембиънт пиеси, често привнасяйки ироничен привкус в използването на цигански мотиви, семпли джазови идиоми или циркови теми, базирани на додекафонията и абсурда.

Артистични движения като Ню Романтисизъм, Постминимализъм или Уърлд Мюзик оказват определено влияние върху неговото творчество. Но ако трябва да се формулира някакъв основен отличителен белег за работата му, може би това е почти задължителната употреба на ясен и запомнящ се лайтмотив в мнозинството от неговите композиции.

В перода 2006-2007 г. Стефан заминава за Прага, където специализира кино-режисура в Чешката филмова академия ФАМУ. Там той създава няколко късометражни филма, включва се в уъркшопа на Милош Форман, посещава лекциите на Отакар Вавра и Яромир Шофр. През 2007 г. се дипломира с късометражния „Скрито“ – филм, който бележи началото на едно сътрудничество и приятелство с изявения млад мексикански оператор Антонио Риестра.

Същевременно играе в значими представления като „Много шум за нищо“, „Братя Карамазови“, „Майстора и Маргарита“, „Комедия на слугите“, „Евридика“, „Предградие“, „Хамлетмашината“, но взема решение да концентрира усилията си основно в киното. През 2004 г. прави силен дебют във филма на Станимир Трифонов „Изпепеляване“, за който получава втората си „Златна роза“, този път за най-добра мъжка роля.

През 2012 г. Стефан играе главната роля в комедията „Миграцията на паламуда“ – роуд муви на режисьора Людмил Тодоров. Вълдобрев е бедният и мечтателен художник на икони Симо, който заедно със своя приятел и съселянин намира всевъзможни странни начини да се справя с живота, тръгвайки на тъжно-смешно пътуване до Черно море и обратно. Критиката определя филма като „една от най-фините комедии на съвременното българско кино“.

редактор: Марина Аврамова

Вижте още: БОБ ДИЛЪН: ХОРАТА ТРУДНО ПРИЕМАТ, КОГАТО НЯКОЙ ГИ ПРЕВЪЗХОЖДА

Светът е чудовищна сграда – МАРИУС КУРКИНСКИ

ВСЕКИ МЪЖ САМ СИ ПОСТАВЯ „ОЦЕНКА“, ИЗБИРАЙКИ ЖЕНАТА ДО СЕБЕ СИ – КАМЕН ДОНЕВ