.

Таралежите са странни птици… Докато не ги ритнеш, не излитат…

Не знам кой е прозрял тази велика истина, но е ужасно прав.

Аз съм таралеж.

И отдавна си мечтаех да полетя. Все небето ми беше в мечтите.

Е… Ритнаха ме… Полетях малко…

Обаче никой не ме беше предупредил как боли приземяването.

Сега имам фрактура на щастието, три счупени прешлена на доверието, а обичта ми е на командно дишане.

Ама нали летях…

Явно такава е цената на мечтите.

Имам нужда от прегръдка…

Обаче кой е достатъчно луд да прегръща таралежи…

Ще го боли повече, отколкото мен ме боли, навярно.

Пък и никой не е обещал, че прегърнеш ли таралеж, той ще се превърне в принц.

А и аз не искам да ме превръщат в принц.

Ако някой ще ме превръща в нещо, бих желал да ме превърне в… Смисъла на живота си.

Да… И скромност не ми липсва. Аз съм таралеж…

Време ми е… да се събудя някога, когато нищо вече няма да помня.

из“Амазонката на Варое“