.
Таралежите са странни птици… Докато не ги ритнеш, не излитат…
Не знам кой е прозрял тази велика истина, но е ужасно прав.
Аз съм таралеж.
И отдавна си мечтаех да полетя. Все небето ми беше в мечтите.
Е… Ритнаха ме… Полетях малко…
Обаче никой не ме беше предупредил как боли приземяването.
Сега имам фрактура на щастието, три счупени прешлена на доверието, а обичта ми е на командно дишане.
Ама нали летях…
Явно такава е цената на мечтите.
Имам нужда от прегръдка…
Голяма, в която да се свия и да си изплача всичко онова, което горчи в сърцето ми.
Обаче кой е достатъчно луд да прегръща таралежи…
Ще го боли повече, отколкото мен ме боли, навярно.
Пък и никой не е обещал, че прегърнеш ли таралеж, той ще се превърне в принцеса.
А и аз не искам да ме превръщат в принцеса.
Ако някой ще ме превръща в нещо, бих желал да ме превърне в… Смисъла на живота си.
Да… И скромност не ми липсва. Аз съм таралеж…
Време ми е да се свия на топчица, опакована в сухи листа и… да се събудя някога, когато нищо вече няма да помня.
