.

Талантливият синеок лондончанин със съблазнителна красота и леко иронична усмивка, безспорно е един от най-добрите британски актьори на всички времена.

Джуд Лоу си мечтаел за актьорската кариера още от дете, а 12-годишен е приет в Националния младежки музикален театър.

Освен редица емблематични участия в киното (в „Алфи”, „Талантливият Мистър Рипли”, „Ваканцията” и „Гатака”) Лоу може да се похвали и с награди „Сезар” и „БАФТА”, участие в миротворни мисии в Афганистан и пет деца.

Наскоро той заяви, че е бил предупреден за голяма световна пандемия като сегашната с коронавирусната зараза още през 2011 г. по време на снимките на филма „Заразяване“ („Contagion“).

В интервю за GQ той обясни, че режисьорът Стивън Содърбърг се е консултирал с експерти по епидемиите за своя филм.

Специалистите категорично го уверили, че нямат съмнения, че описаните в „Заразяване“ събития могат да се повторят в действителност.

Мисля, че умът ни е така устроен, че винаги нещо ни липсва.

Не може и не трябва да прекараш живота си, извинявайки се. Всички сме имали онези моменти, в които вечер се прибираш у дома, иска ти се да си скубеш косите и си изпълнен целия с ужасното чувство, че се проваляш. Това е разбираемо. И човешко. И отминава.

Не трябва да съжаляваш за нищо. Няма смисъл от съжалението. Не че не съм минавал през това. Изпитвал съм съжаление. Но не позволих това чувство да посее семе в душата ми и да живее в мен, защото не вярвам в него. То е деградивно. То е вина, ревност и всички други подобни ужасни чувства. Просто трябва да спреш да ги подхранваш и да се освободиш от тях, защото не ти носят нищо друго, освен вреда.

Ако искате да промените себе си, променете това, което правите.

Ако ще закъсняваш, научи се да се наслаждаваш на закъснението.

Момичетата харесват лошите момчета… Имиджът на добро момче никога не ми е помагал.

Никога не съм планирал да създам семейство, но го почувствах като най-естественото нещо, което някога ми се е случвало – това да срещна някого и да стана баща.

Бях оптимист, абсолютен шампион на човешкия дух. И на бърза ръка изгубих това усещане. Струва ми се, че през последните години съм го възвърнал, но имаше един период от живота ми, когато имах много лошо мнение за хората като цяло.

Бръсненето винаги ме е притеснявало най-много. Не съм му голям фен, а работата ми изисква да съм винаги гладко избръснат, заради грима, който ми слагат на снимачната площадка.

Винаги съм смятал, че принцът от приказката за Пепеляшка е най-скучната роля; предпочитам да играя Злата вещица.

Работата не е просто работа. Тя е твоята същност.

Най-щастлив съм, когато съм у дома с децата. Семейството е моята спасителна благодат.

Голям фен съм на комиксите. Купувах всяка седмица изданията на „От Ада”, „Паралакс” и „Джони Немо”. Бях голям фен на комиксите като дете и все още съм такъв. Двамата с най-малкия ми син сме абсолютни комикс откачалки и обичаме да майсторим фигурки на герои.

Винаги казват: „Господи, Джъд е наистина нисък.“ Не е вярно. Аз просто се движа с много, много, много високи хора.

Аз съм изключително скучен човек; имах щастливо детство. Никога не съм гладувал, но и не съм израснал със сребърна лъжичка в устата. Аз съм един от онези ужасни британски джентълмени от средната класа, живеещи в южната част на Лондон.

Винаги съм искал да остана в съзнанието на хората като добър актьор. За мен това е най-важното. Хората обаче повече се впечатляват от външния вид, именно той ги кара да ти обърнат внимание. Това е един от най-големите недостатъци на обществото ни.

Никога няма да разбера как да се лансирам като „секс символ”. Просто не съм роден за това.

Аз съм човек,който се опитва да живее тук и сега. Паметта ми не е особено добра и може би това е причината да не мисля за това, което е било, а да виждам и да изживявам това, което е сега. Старая се да живея максимално пълноценно ден за ден, всеки ден.

Не обичам просто да правя неща. Обичам да правя неща, в които има смисъл.

Ако има желание, има и начин. Винаги.

Винаги съм харесвал това, което Томас Мор казва в „Утопия” – че в Утопия всеки има правото да води свой начин да живот и да има собствени убеждения, но че никой няма правото да налага своите разбирания над останалите. Това е гениално.

Моето задължение е да пазя себе си от чужди предположения.