.

Аз не искам да напрягам никого, не искам да напътствам никого. Не мисля, че аз трябва да събуждам някого. Когато му дойде времето, той ще се събуди – човекът, политикът, обществото…

Политиците са схоластици. Тоест хора, които говорят кухи фрази. Хора, които употребяват непрекъснато някакви термини, неясни за публиката. Политиците трябва да се научат да говорят по начина, по който говорят хората на улиците, в домовете и в кухните си.

Няма неудобни въпроси. По принцип в професията, доколкото съм наясно, има няколко неща, които не се питат без предварителна уговорка: ceксyалната ориентация, политическите възгледи и доходите, които получава съответният човек. Всичко друго според мен е в рамките на удобния въпрос. С уговорка, разбира се, може да се пита всичко.

Никога не съм се карал. Когато човек е по-експресивен, това не означава, че се кара. Аз не се сърдя, така си говоря. Не съм агресивен, аз съм огледало за зрителите. В зависимост от това кой е насреща, такъв образ излиза в огледалото. Ако се обади човек, който говори смислено, аз започвам да говоря смислено. Ако се обади друг, който говори несмислено и губи времето на аудиторията, аз го прекъсвам.

Най-доброто определение, което съм чувал за истината е – споделена субективност. Споделената от много хора субективност ,се превръща в нещо, което след това наричаме истина.Така че целта, идеята е, да се доближим до нещо, което рисува най-точно случващото се.

Моралът е проблем за цялата държава. Той не е проблем само за политиците или само за телевизиите. Тай е за цялата държава, моралът. Всъщност, тази история, че „всяко чудо е за три дни” в България, показва точно това – хората много-много не се впечатляват, не се въодушевяват. Виж, когато им бръкнеш в джоба, когато им вземеш от паничката – тогава скачат. Мисля, че историята с морала е проблем на цялата държава, а не на конкретни парчета от живота.

Политиците не са спуснати с парашут отнякъде, те са излезли от нас. Ние имаме право да ги контролираме…

Обичаният журналист Милен Цветков беше убит на 19 април 2020 г., когато колата му, спряла на червен светофар в София, бе блъсната от мощен джип с дрогиран шофьор.

Роден е на 30 юли 1966 г. в София. Завършва 7 СОУ „Свети Седмочисленици“ и Софийския университет със специалност дефектология и специализира обучение на слепи.

Започва кариерата си в БНТ като репортер на предаването „Ку-ку“. След това бива поканен от Бригита Чолакова за репортер в излъчваното по това време „ТВ Неделник“. По-късно става водещ на „По света и у нас“.

През 1995 г. напуска националната телевизия с обяснението, че там цари цензура. В следващите шест месеца работи като разносвач на месни продукти. След това е и управител на пловдивско заведение. В началото на 1997 г. се връща обратно на работа в Българската национална телевизия като репортер в предаването „Отзвук“. Няколко месеца по-късно отново е водещ на „По света и у нас“.

През 2000 г. е поканен в Нова телевизия за водещ на предаването „Здравей, България“. През 2003 г. Милен Цветков е свален от екран. От февруари до юли 2004 г. е водещ на „60 минути с Милен Цветков“. След това води и новините в „Календар“. През есента на 2005 г. става водещ на ново предаване „Часът на Милен Цветков“. Водещ е и на предаването „Нищо лично“ по Радио Експрес. През 2008 г. е водещ на четвъртия сезон на Биг Брадър.

От 2009 г. отново се завръща в „Здравей, България“, където заедно с Лора Крумова води сутрешния блок. Няколко месеца след това „Часът на Милен Цветков“ пада от ефир. През януари 2010 г. Цветков е освободен като водещ на „Здравей, България“ и напуска Нова телевизия. 

На 21 март 2011 г. се завръща в Нова телевизия като водещ на „Часът на Милен Цветков“. На 16 август 2018 г. Нова обявява, че предаването е свалено от ефир, а Милен Цветков напуска телевизията. От март 2020 г. до смъртта си води предаването „Алтернативата“ по ТВ1.