Шедьоврите на световната литература са кардиналите, които крепят огромното и невидимо мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и неверието.

„Братя Карамазови“ е философски роман, разглеждащ етически проблеми като Бог, свободата на волята и морала. В него характерната за Достоевски тема за страданието и просветлението е особено мащабно застъпена, а образите, които великият майстор е изваял с перото си, са се превърнали в емблематични за всяко поколение.

Аз мисля, че ако дяволът не съществува и следователно го е създал човек, той го е създал по свой образ и подобие.

Наистина понякога се говори за „зверската“ жестокост на човека, но това е страшно несправедливо и обидно за зверовете: звярът никога не може да бъде тъй жесток като човека, тъй артистично, тъй художествено жесток.

Светът е провъзгласил свободата, особено напоследък, и какво виждаме в таз свобода тяхна: само робство и самоубийство! Защото светът казва: „Имаш потребности и затова ги насищай, защото имаш същите права, каквито имат най-знатните и най-богатите хора. Не бой се да ги насищаш, но дори ги преумножавай“ – ето сегашното учение на света. В това те виждат свободата. Разбирайки свободата като преумножение и бързо насищане на потребностите, изопачават и природата си, защото зараждат у себе си много безсмислени и глупави желания, навици и най-нелепи измислици. Живеят само да си завиждат един други, за плътоугодничество и големство. У онези, що не са богати, виждаме същото, а у бедните ненасищането на потребностите и завистта временно се заглушава с пиянство.

Кана Галилейска – първото чудо. Не скръбта, а радостта човешка е посетил Христос, за да направи за пръв път чудо, на човешката радост е помогнал… „Който обича хората, той обича и тяхната радост…“

Людете за щастие са създадени и който е напълно щастлив, той направо е удостоен да си каже: „Аз изпълних завета божи на тая земя.“

Има минути, когато хората обичат престъплението. Знаете ли, в това всички сякаш понякога са се наговорили да лъжат и оттогава все лъжат. Всички казват, че мразят лошото, а вътрешно всички го обичат.

О, ние биваме добри и прекрасни, но само тогава, когато на нас самите ни е добре и прекрасно. Напротив, ние дори се проникваме – именно проникваме – от най-благородни идеали, но само при условие те да се достигат сами по себе си, да ни падат на масата от небето и главното, да бъде даром, даром, нищо да не се плаща за тях. Ние страшно не обичаме да плащаме, но пък много обичаме да получаваме, и това във всичко. О, дайте, дайте ни всевъзможни блага на живота /именно всевъзможни, по-евтино няма да се задоволим/ и особено не пречете в нищо на нашия нрав, тогава и ние ще докажем, че можем да бъдем добри и прекрасни. Ние не сме алчни, не, обаче давайте ни пари, повече, повече, колкото може повече пари, и ще видите как, великодушно, с какво презрение към презрения метал ще ги пропилеем за една нощ в бесен гуляй. Пък ако не ни дадат пари, ще покажем как ще съумеем да ги намерим, когато това много ни се прииска.

Обикновено в живота се случва тъй, че при две противоположности истината трябва да се търси по средата… Но ние сме натури широки, способни да вместваме всевъзможни противоположности и едновременно да съзерцаваме двете бездни, бездната над нас, бездната на висшите идеали, и бездната под нас, бездната на най-ниското и зловонно падение. Две бездни в един и същ момент – без това ние сме нещастни и неудовлетворени, нашето съществуване е непълно.

Всичко ще победя, всички страдания, само за да мога да кажа и да говоря на себе си всяка минута: аз съм! В хилядите мъки – аз съм, гърча се в изтезания, но съм! Стоя във вериги, но и аз съществувам, виждам слънцето, а ако не виждам слънцето, зная, че го има. А да знаеш, че има слънце – това е вече цял живот.

Някои хора е по-изгодно да имаш в числото на враговете си, отколкото на приятелите си.

Социализмът не е само работнически въпрос, но предимно атеистичен въпрос, въпрос за съвременно въплъщение на атеизма, въпрос за Вавилонската кула, която се строи именно без бога не за достигане небесата от земята, а за сваляне небесата на земята.

У нас, в Русия, пияните хора са най-добрите. Най-добрите хора у нас са най-пияни.

В повечето случаи хората, дори злодеите, са много по-наивни и простодушни, отколкото ние изобщо мислим за тях. Пък и ние самите.

из „Братя Карамазови“

редактор: Сияна Велева

Вижте още: Целият свят на познанието и висшата хармония не заслужават детските сълзи – ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИ

Каква свобода ще е послушание, купено с хляб? – ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИ

Къде погреба най-хубавото си време? – ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИ