.

Нещата, които би трябвало да потопим в забрава, най-дълго се помнят. Паметта е не само коварна и ни предава в моменти, когато ни е най-необходима, но тя е и неразумна, и ни се явява тогава, когато е неуместна. Тя лесно ни създава неприятности, а е неуслужлива, когато би могла да ни донесе радост.

Често най-добрият лек против болката е забравата, но ние не се сещаме как да се излекуваме.

Абсолютно необходимо е да създадем полезни навици на собствената си памет, защото тя е в състояние да превърне съществуването ни в истински рай или в ад. Изключение от това правило са самодоволните, които невинно се наслаждават на своето глупаво блаженство.

Съдбата обича да си играе с нас и често ни изиграва, като ни кара сами да провалим шанса си, защото ни е изненадала неподготвени. Целият ни интелект, разум и смелост, дори и красотата ни, трябва да са готови да бъдат подложени на изпитание. Защото денят, в който проявим лековерно безразсъдство, ще бъде денят на нашия провал.

Когато е най-необходимо да бъдем нащрек, обикновено постъпваме най-необмислено, а всяка безгрижна постъпка води към гибел. Неслучайно изкуството на военната стратегия също залага много на изненадата.

Който никога не се вълнува и не се сърди, няма сърце и едва ли може да бъде смятан за пълноценен човек. Това показва не толкова безразличие, колкото безчувственост.

Проявата на подходящи за случая емоции е израз на човешката индивидуалност. Дори птиците кацат по плашилото и го кълват, щом разберат, че само прилича на истински човек.

Да редуваш сладкото с горчиво е проява на добър вкус. Само сладко е избор на децата и глупците. Голяма беда е да се погубиш от прекалена доброта.

Стрелите поразяват тялото, а обидните думи – душата. Добре приготвеният сладкиш оставя приятен вкус в устата. Голямо изкуство е да можеш да се наслаждаваш на дребните радости в живота и да доставяш приятни усещания на околните.

На повечето неща човек реагира с думи, с думи може да се постигне и невъзможното, стига да умееш да говориш любезно, т.е. както някои казват – да продаваш въздух. Всичко наоколо е изпълнено с бистър въздух и нашето поведение също трябва да бъде леко и въздушно.

Великодушното насърчение вдъхва кураж и сила. Нека от устните ти да се леят думи като мед, така че да се усладят дори на враговете ти.

Докато си нов, ще бъдещ ценен. Новото се харесва винаги и от всички, защото внася разнообразие и свежест. Дори посредствена, напъпващата новост се цени повече, отколкото съвършенството, с което сме свикнали.

Дори модерното се изхабява и остарява. Помни обаче, че и славата ти на новодошъл е краткотрайна. Ще минат броени дни и уважението ще се изпари. Ето защо трябва да умееш да се възползваш от плодовете на първоначалното възхищение и да извлечеш докрай ползата от бързо отминаващата слава. Когато възторгът премине, страстите утихват и радостта от новото се заменя с досадата на привичното. Помни, че всичко е до време и бързо отминава.

Знаещият може да си позволи дързостта да действа както си иска. Но да знаеш малко и да рискуваш, означава да си търсиш белята. Придържай се към проверената информация и няма да сбъркаш.

Нека тези, които имат недостатъчно знания и опит, да следват царския път, и да избягват неизследваните пътеки. Във всички случаи, въоръжен с повече или по-малко знания, по-разумно е да се придържаш към обичайното и познатото, отколкото към непровереното и необикновеното.

Използвай магнетизма на обаянието преди всичко, за да пробудиш доброжелателството на околните, а едва после – за да извлечеш изгода и прилагай този подход към всички.

Заслугите на човека не са достатъчни, ако не са съпроводени с привлекателност, единствено тя се приема безрезервно и е най-практичното средство, за да си осигуриш власт над другите.

Да си всеобщ любимец е въпрос на шанс, но умението ти може да му помогне, защото изкуството е най-въздействащо, когато се опира на природни дадености. Само така ще можеш да заслужиш доброжелателството и благоразположението на всички.

Според Соломон, на всеки седем години характерът на човека се променя. Нека с промяната вкусът ти да става все по-изискан и благороден. След първите седем години идва разумът – през всеки следващ седемгодишен период добавяй ново съвършенство. Наблюдавай тази природна закономерност, за да й съдействаш, с надеждата за по-нататъшно усъвършенстване както у теб самия, така и у другите.

Мнозина променят поведението си само когато сменят своето обществено положение или длъжността си и често промяната се забелязва едва когато достигне своя напълно завършен вид. На двадесет години човек е като паун, на тридесет – лъв, на четиридесет – камила, на петдесет – змия, на шестдесет – куче, на седемдесет – маймуна, а на осемдесет – просто нищо.

Дори и достойнствата се превръщат в недостатъци, когато се натрапват. Забележителните качества, които се афишират, винаги се осъждат. Изключителният човек остава неразбран и самотен.

Дори красотата, когато е крещяща, буди недоверие. Тя дразни с прекалената си предизвикателност. Това важи с още по-голяма сила за досадната ексцентричност. Има хора, които се стремят да изпъкнат дори в порок, за да си спечелят жалка слава. Дори в знанията и интелекта, прекомерността се изражда в нелепост.

Балтазар Грасиан и Моралес, испански писател, философ и литературен теоретик е роден през 1601 г. в Белмонте, североизточна Испания.

Шедьовърът „Изкуството на житейската мъдрост” , излиза през 1647 г. под заглавие „Джобен оракул или изкуството на благоразумието“.

Сборникът от триста проверени от времето максими не е загубил и до днес привлекателност като практически наръчник за преуспяване в живота и лично усъвършенстване.

Сентенциите на Грасиан учат как да постигаме истината, как да мислим и действаме, за да си пробием път в обществото и да утвърдим себе си, следвайки пътя на благоразумието и мъдростта.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: Почтеният човек никога не изменя на своята същност – БАЛТАЗАР ГРАСИАН