.

Какво може да се очаква от човека?

Отрупайте го с всички земни блага, потопете го в щастие цял, така че само мехурчета да изскачат на повърхността на щастието като над вода; задоволете го икономически така, че съвсем нищо да не му остане да прави, оставен да спи, да яде курабийки и да се грижи за непрекратяване на всемирната история – той и тогава ще си остане човек, и тогава, само от неблагодарност, само от желание да хули ще извърши мръсотия.

Ще рискува дори курабийките и нарочно ще пожелае най-пагубната глупост, най-неикономическата безсмислица, само и само да примеси към цялото това положително благоразумие своя пагубен фантастичен елемент.

Тъкмо своите фантастични мечти, най-подлата си глупост ще пожелае да запази за себе си, единствено само за да си потвърди, че хората все още са хора, а не клавиши на пиано.

Пък и нещо повече: дори в случай, че наистина би се оказал клавиш на пиано, че това би могло да му се докаже дори с естествените науки и математически, то и тогава няма да се вразуми, а нарочно ще направи нещо напук, единствено само от неблагодарност; собствено за да настои на своето.

А в случай, че му липсват средства – ще измисли разрушение и хаос, ще измисли разни страдания и пак ще настои на своето!

Проклятие ще прати по света, а тъй като само човек може да проклина /това вече е негова привилегия, която най-вече го отличава от другите животни/, той май само с проклятието ще постигне своето, тоест наистина ще се убеди, че е човек, а не клавиш на пиано!

Ако кажете, че и всичко това може да се пресметне по таблица: и хаосът, и мракът, и проклятието, така че само възможността за предварителното пресмятане ще спре всичко и разумът ще постигне своето – тогава при тоя случай човек нарочно ще се направи на луд, за да няма разум, и да настоява на своето!

Аз вярвам на това, отговарям за това, защото нали цялото човешко дело, изглежда, и наистина се състои само в това – всяка минута човек да доказва на себе си, че е човек, а не винтче!

Вие ми крещите, че нали тук никой не ми отнема волята; че тук само се грижат някак така да я наредят, че моята воля сама, по собствена воля, да съвпада с нормалните ми интереси, със законите на природата и с математиката.

Ех, господа, та каква ще бъде тая своя воля, когато работата стига до таблица и до аритметика, когато ще има само две по две четири?

Две по две и без твоята воля ще бъде четири. Такава ли бива собствената воля!

из „Записки от подземието“