Колкото и упорито да лепят етикета аристократичен към името му, Джеръми Айрънс казва, че никога не е принадлежал и никога няма да принадлежи към аристокрацията. „Аз просто не се вписвам. И причината не е, че не притежавам необходимите обноски. Има някакъв скрит код на поведение в света на тези хора, който просто ми иде да сритам“.

Айрънс няма да се притесни да каже това, както не се притеснява да признае, че Орденът на Британската империя и титлата „сър“ не са за него, защото „не си струва“. Нито пък ще му е неудобно да обяви, че филмът „Батман срещу Супермен“, в който играе верния помощник на Батман, напълно си заслужава критиките.

И макар думата аристократизъм да не му се нрави, едно нещо не може да се отрече – този мъж притежава класа.

Необходимо е възможно най-рано да приемеш мисълта, че хората не трябва непременно да са съгласни с теб. Те дори не са длъжни да те слушат.

Да си актьор е много по-лесно, отколкото да живееш живота. Ти знаеш къде те води сценарият, но не знаеш къде те води животът.

Актьорите често се държат като деца; затова така ни и възприемат – като деца. Искам да съм пораснал.

Актьорите имат едно огромно предимство пред повечето хора – те умеят да сравняват и противопоставят. На това ги учи работата им.

Нито един от филмите ми не спечели много пари.

Филмовата индустрия в Холивуд отдавна се води от счетоводители и всичко е много просто: всеки актьор влиза в компютрите им под свой номер. Те гледат в графата „Джеръми Айрънс“ и там е написано колко са спечелили моите последни пет филми. Да предположим, че те искат да направят филм за 20 милиона долара, което е сравнително малко. И ако на Джеръми, изчисляват те, според нашите данни, трябва да дадем 9 милиона, а на режисьора пет, то останало ще отиде за водеща женска роля. Така сега се провеждат кастингите.

Аз никога не съм доволен от работата си. Мисля, че ако изведнъж един ден и аз се почувствам удовлетворен, това би означавало, че е дошъл краят.

Лесно е да бъде харизматичен, когато всички около теб – гримьори, дизайнери, осветители и режисьорът избират само най-добрия дубъл.

Лошите момчета винаги са били далеч от моето разбиране и затова толкова ме привличат като актьор. Това е като да се запиташ: „Къде да отида на почивка?“ В съседния град, който аз познавам до болка? Или да отида някъде, където никога не съм бил? Отговорът е очевиден: разбира се, че искам да видя нещо ново. Ето защо така ме привличат персонажи, които са отвъд моето разбиране и опит.

Сигурно е, че името ми не се произнася „Айрънс“ – това е твърде американско и има твърде много метал. В Англия ние казваме „Айънс“, защото ни мързи да произнасяме всички тези „ер“.

Емоционалният човек много лесно може да бъде наранен с думи. А актьорите, уви, са твърде емоционални.

Имам дневник, в който записвам кратки цитати. Те са предназначени да ми напомнят кой съм. В този дневник има запис: „За да живееш извън закона, трябва да си благочестив човек“. И аз наистина не обичам законите. Но съм убеден, че дори и да не харесваш законите, трябва да се подчиняваш на своите вътрешни закони и да запазиш своя вътрешен кодекс на честта. Но нито едното, нито другото означава, че имаш право да нарушаваш спокойствието на другите хора.

Искам да живея в свят, в който мога да бъда себе си, където мога да правя това, което искам, където няма да преча на другите, и където никой няма да ми пречи.

Някога си мислех, че на петдесет и нещо ще си купя една голяма яхта и ще тръгна с приятелите си на тригодишно околосветско пътуване.

Когато излизам сам в морето, ставам много нервен, защото знам, че много неща могат да се объркат, веднага след като отплаваш от брега. Морето винаги те прави смирен.

Харесвам неочакваните малки радости и времето в Ирландия от време на време ми ги поднася. Харесва ми просто да се събуждам сутрин и да виждам, че денят е ясен. Тук, в Ирландия, това е рядко удоволствие.

За мен луксът е възможност да получа нещо, което не мога да си позволявам постоянно; нещо, с което не мога да свикна, но което няма да престана да искам.

Луксът е контраст. Да вземем питието. От време на време пия уиски. Например, тази сутрин, аз пих отлично уиски и си помислих: да, това беше прекрасно. Но ако пиех през цялото време уиски то би престанало да бъде лукс за мен.

Не обичам новите неща и не обичам града. Аз съм шибан селянин. Но когато съм в мегаполис, аз често съм шокиран от мащаба на мястото и от факта, че някой знае много повече от мен и мечтае по-машабно.

Всеки си има своите машини на времето. Някои от тях са готови да ни изпратят назад и те са наричат спомени. Други са готови да ни изпратят напред, те се наричат мечти.

Навярно съм късметлия и мисля, че това е така, защото много рано разбрах какво ми е нужно. И още мисля, че винаги съм се стремял към това, което има истинска стойност. Струва ми се грешка да се стремиш към неща, чиято стойност е съмнителна – към слава, богатство или победа. Въпреки че победите могат да бъдат много вълнуващи.

Няма да се уморя да повтарям думите на Том Стопард: „Славата – това е, когато те познават повече хора, отколкото ти познаваш“.

Аз съм дяволски сложен човек, а и жена ми е дяволски сложна. Никак не ни е лесно да живеем заедно, въпреки че всички бракове са едни и същи – дяволски сложни. Но всеки път, когато се преодолеят противоречията, връзката става по-силна.

Не, не вярвам в упоритата работа. Ако нещо е трудно, по-добре го оставете. Нека то само дойде при вас. Нека само да се случи.

Никога не съм бил особено пристрастен към играта си и все повече и повече намирам, че работя, за да живея живота, който искам да живея. Актьори като Ал Пачино живеят за играта. Не съм съвсем сигурен, но у мене има някаква безпристрастност – усещането за липса на всякакво значение на това, което правя, е много здравословно.

Най-важното нещо в живота ни несъмнено е любовта. Следват комуникацията, уважението и доброто отношение към другите. Само така можем да се справим с всяка ситуация. Парите не са толкова важни, познавам много хора, които имат пари, но не са щастливи. Докато виждаме други хора, които имат много по-малко неща, но живеят добре в своите общности, където са свързани един с друг. Трябва да се научим да живеем с по-малко средства.

Повечето хора са грубовати. Ако един мъж си сложи ръката върху женски задник, то всяка по-отракана жена може да се справи с това. И това е комуникация. Не можем ли да се държим по-приятелски?

редактор: Сияна Велева

Вижте още: Светският блясък е доста корозивен – ЕДУАРД НОРТЪН

Харесват ми злодеите – те са мотивирани – РЪСЕЛ КРОУ

Хората, които не четат, все едно са инвалиди – ГАРИ ОЛДМАН