.

МНОГО ТРЯБВА ДА ВНИМАВАМЕ С ОНЕЗИ, КОИТО СА ПРАВИ.

Например, били са сполетени от голяма несправедливост, подлост – ограбили са плодовете на труда им, ограбили са свободата им, убили са любимия им човек и долни и жестоки хора са сторили всичко това незаконно.

Тези хора са прави и се движат в този свят като факли, разнасяйки аления си гибелен огън, собствената си безспорна истина.

И искат възмездие или отмъщение искат, и понякога дори самите те не знаят какво искат… само нещо да се случва…

Тези несретници са много опасни, защото са прави; всеки, който е прав, е опасен и той го знае.

Съвместно може да живеем само с виновни хора, с онези, които вече са прегрешили, така или иначе, и го знаят. С тях може да се задействат обществата.

Наранените и онези, които безусловно са прави, са по-лоши и от еднокнижниците.

Защото те имат само една правда и искат целия свят да служи на тази правда, правдата на несправедливите им страдания.

Не може да ги докоснеш с доводите на разума и чувствата.

Трябва да изчакаш, докато времето изсмучи от тях змийската отрова на първоначалната болка.

Тогава се успокояват.

И един ден осъзнават, че те, несправедливо гонените и мъчените, да, те са отговорни за всичко онова, което им се е случило.

Всеки е отговорен за това, което се случва с него.

Тогава ги утеши, не по-рано.

Шандор Мараи: „Книга за билките“
Превод: Николай П. Бойков