.
Ако има нещо, което не мога да понасям у човек, то е неговата черна, злобна гордост, която расте въпреки всичко. Тя е като болест, която все повече и повече се влошава; а и основанията за тази гордост са направо безсмислени. Само да можеше да се види такъв, какъвто го виждат другите, може би щеше малко да се посвие…
Може би най-трудното изпитание за нашата душевност е да гледаме успеха на другите.
На щастието не трябва да се гледа като на самоцел, то идва, когато забравиш за себе си.
Животът не е прав и лесен за преминаване коридор, по който вървим. Той е лабиринт от проходи, през които трябва да си проправяме път, изгубени и объркани, а от време на време попадаме и в задънена улица. Но ако имаме вяра, все някоя врата ще се отвори пред нас. Може да не е тази, за която сме си мислили, но в крайна сметка ще е за добро.
Просто съм някакъв нещастен извратен тип, който не умее да мисли правилно, като всички, не мога да приуча себе си да ходя в общия впряг.
Най-достойното постижение е победата на човек над самия себе си. Този, който е постигнал това, не познава загубата.
Нищо не е по-ограничаващо от затворен кръг познанства, в които всички теми на разговор са изчерпани, а взаимоотношенията се базират на рутина.
Яжте по-малко. Вратата на рая е тясна.
Адът е мястото, където отиваш, когато изгубиш надежда.
Това е животът… да започнеш от начало, когато всичко е изгубено.
Арчибалд Кронин е шотландски писател, известен най-вече с романа си „Цитаделата“, който е екранизиран и е носител на наградата Оскар.
Завършва медицина и дълги години е практикуващ хирург, включително и в в Кралския флот по време на Първата световна война.
Опитът си в медицината използва в своите романи, които си печелят небивал успех и биват преведени да много езици.
