.
Има хора, които прекарват дните и нощите си в безкрайни сравнения с другите, сякаш в отчаян опит да докажат собствената си стойност. Но тези сравнения са като бездънна яма – колкото повече се задълбочават, толкова повече изпиват личността.
Ако искаш да разбереш дали някой е изградил себе си като личност или е останал на нивото на маската си, задай си само един въпрос: този човек има ли навика да се сравнява с околните?
Сравнението е естествено за тийнейджърите – те го правят, за да намерят своята идентичност, да отговорят на въпросите: „Кой съм аз?“, „Къде е моето място в света?“. В прехода от детството към зрелостта, човек опознава себе си чрез другите – използва ги като огледало, като мярка. Това е нормална част от израстването.
Но когато този период отмине, ако все още се връщаш към постоянни сравнения – било то в мислите си или на глас, значи си в капан. Този навик е като отровно семе, което расте и пуска корени в душата. Името му е завист.
Завистта има много лица. Завист към чуждите успехи, към притежанията, към таланта, интелекта, възможностите или дори към вътрешния свят на другия. Замислял ли си се колко е тъжно да завиждаш на нечия увереност, спокойствие или смелост? Това е завист не към материалното, а към душевното. Завист към нещо, което може да бъде изградено единствено отвътре.
Истинската личност се ражда, когато човек осъзнае и приеме себе си – своите мисли, вярвания, умения, предпочитания, своите любови и омрази. Когато се сравняваш с другите, ти всъщност обезценяваш всичко това. Плюеш на всичко, което те прави различен, уникален, жив.
Може би още не си сигурен кои са тези качества, които те дефинират. Може би още ги търсиш. Но първата стъпка е да им дадеш име. Избери ги. Назови ги. И чак тогава ще разбереш какво е да си истински човек.
Ако това, което другите правят, мислят или обичат, те вълнува повече от твоите собствени действия, мисли и чувства, това е ясен знак за псевдоличност. Псевдоличността не е наясно със себе си, тя живее в постоянно сравнение и се чувства жертва на обстоятелствата. Тя не създава, а копира.
И най-страшното? Псевдоличността не само сравнява себе си с другите. Тя сравнява и своите близки – родителите с чуждите родители, децата с чуждите деца, партньора с чуждите партньори. Това е токсичният модел, който разрушава отношенията.
Когато казваш: „Другите бащи правят повече за децата си“ или „Другите жени изглеждат по-добре след раждане“, ти не само обиждаш другия. Ти разрушително навлизаш в неговото пространство и показваш, че не го приемаш такъв, какъвто е.
Как се ражда истинската личност? Чрез осъзнаване. Осъзнаване на това, че си различен, че си отделен от околните. Но именно това различие те прави способен да се свързваш – не чрез сравнение, а чрез споделяне. Само когато разбереш кой си, можеш да обичаш. Как можеш да обичаш, ако не знаеш кой обича?
Ако някой от близките ти те сравнява с другите, стой далеч от него. Този човек не те обича. И най-вероятно не обича и себе си.
Преди да се взираш в света наоколо, погледни навътре. Запознай се със себе си. Позволи на личността ти да се роди и да расте. Защото никога не е късно.
автор: Катерина Петрова