Съществуват хора, които прекарват дните и нощите си в нескончаеми сравнения с другите, в отчаян опит да утвърдят собствената си стойност.
Ако имаш желание да разбереш дали някой е изградил себе си като личност или е останал на ниво псевдоличност, е нужно да си зададеш един-единствен въпрос: Този човек има ли навик да се сравнява с околните?
Да сравнява себе си с околните е това, което прави тийнейджърът, за да изследва собствената си идентичност. Кой съм аз? Какво съм аз? Кое е моето място в света?
В прехода между детството и зрелостта, човешкото същество изгражда своята индивидуалност. За да опознае себе си, човек има нужда от другите. Можем да опознаем себе си само в контакт с друго човешко същество. Затова тийнейджърите използват обкръжаващите ги не само като огледала, а и като мярка за сравнение.
Но когато този нелек период приключи и ти все още правиш непрестанни сравнения между себе си и околните, без значение дали само в главата си или на глас, значи имаш сериозен проблем.
В душата ти започва да расте отровното цвете на завистта.
Завистта има много измерения: завист към притежанията на другия, към способностите, към възможностите, към интелекта, към физическите дадености, дори завист към вътрешния му свят.
Случвало ли ти се е да завиждаш на нечия увереност, смелост или пък спокойствие? Ето това е завист към вътрешния свят.
Това, в което вярваш; това, което знаеш; това, което правиш или не правиш; това, което харесваш или не харесваш; това, което обичаш и това, което мразиш са нещата, които те правят личност. Отделна от околните личност. Различна от околните личност.
Когато сравняваш себе си с другите всъщност плюеш на това, в което вярваш, на това, което мислиш, знаеш, правиш, харесваш и обичаш.
Вероятно още не си наясно кои точно са тези неща. Вероятно още ги търсиш. Вероятно просто още не си ги дефинирал.
Дай им име!
Първо ги избери и после ги назови!
Едва тогава ще разбереш какво е да си истински човек.
Да те интересува това, което другите правят или обичат повече, отколкото те интересува това, което самият ти правиш или обичаш, е дефиницията за псевдоличност.
Псевдоличността все още „търси себе си“, не е наясно какво е точно, какво прави и вместо да приема обстоятелствата в живота си като факт, става тяхна жертва.
Най-лошото е, че псевдоличността освен че сравнява себе си с околните /в своя полза или в свой ущърб, това няма значение/, сравнява и близките си с другите хора.
Случвало ли ти се е да сравняваш родителите си с родителите на други хора? А детето си с другите деца? Казвала ли си на бащата на детето си: „Другите бащи правят това… и това, а ти…“. Казвал ли си на партньорката си: „Другите жени си възвръщат много по-бързо формата след раждане…“?
Да, както се отнасяш към себе си, така ще се отнасяш и към другите. Ще сравняваш и сравняваш до пълно обезличаване.
Да бъдеш личност означава да съзнаваш себе си като отделен, различен от околните човек.
Само тогава можеш да свържеш своя вътрешен свят с този на Другия. Само тогава можеш да го споделиш с Другия. А той да ти сподели своя.
Това се нарича взаимно уважение. Нещо, което псевдоличността никога няма да преживее.
Само на тази основа може да се роди обич. Как може да обичаш, ако не знаеш кой си? Кой обича?
Преди изобщо да си позволиш да занимаваш себе си с околните, първо се запознай със себе си. За да се развива личността ти, първо трябва да се роди. Никога не е късно.
И ако някой от близките ти те сравнява с другите, стой далеч от него. Този човек не те обича. Не обича и себе си.
автор: Катерина Петрова