„Cпoрeд нaс „Xaмлeт“ e глaвнoтo прoизвeдeниe Шeкспир. Hитo eдин друг oбрaз, създaдeн oт пoeтa, нe ни трeвoжи, нe ни вълнувa в тaкaвa стeпeн. Имa чaсoвe,кoгaтo усeщaмe в кръвтa си нeгoвaтa трeскa. Cтрaнният свят, в кoйтo тoй живee, в крaя нa крaищaтa тoвa e нaшия свят. Тoй e тoзи чудeн чoвeк, в кoйтo всички ниe мoжeм дa сe прeвърнeм при стeчeниeтo нa някoи oбстoятeлствa. Тoй въплътявa нeудoвлeтвoрeнoстa нa душaтa oт живoтa, нa кoйтo липсвa нeoбxoдимaтa му xaрмoния.“ – Bиктoр Югo
Аз самият съм донейде честен и все пак мога да се упрекна в такива неща, че по-добре майка ми да не бе ме раждала. Аз съм много надменен, отмъстителен, славолюбив и имам на свое разположение толкоз много гадости, че не ми стигат ум да ги обмисля, въображение да си ги представя и време да ги извърша.
И за какъв дявол нещастници като мене се мотаят между земята и небето? Всички сме дипломирани негодници.
Ами да, тази богиня на щастието е една мръсна блудница!… Какво ново?
О, Боже, аз бих могъл да седя затворен в орехова черупка и пак да се чувствам владетел на безкрайни простори!
Аз съм побъркан само при северо-северозападен вятър, но щом духа откъм юг, различавам сокол от сойка.
Лукавият умее да приема примамлив лик и може би използва това, че съм нездрав и меланхолен – а той е мощен тъкмо при такива, – за да ме вкара в грях.
Ако се отнасяме с всекиго според заслугите му, кой ще отърве камшика? Отнесете се с тях според собствените си чест и благородство! Колкото е по-малка тяхната заслуга, толкоз по-голямо ще е вашето великодушие.
Ако сте честна и хубава, честността ви би трябвало да се пази от много разговори с хубостта ви! Защото силата на хубостта наддумва честността и я превръща в сводница, преди силата на честността да преобрази нея по свой образ. Това в миналото е било парадокс, но днешните времена го потвърдиха.
Защото силата на хубостта наддумва честността и я превръща в сводница, преди силата на честността да придаде на нея своя образ. Това някога е било парадокс, но днешните времена го потвърдиха.
Бог ви е създал с един образ, а вие си правите друг. И знаете само да се връцкате, да правите муцунки, да чуруликате помежду си разни мръсотийки и все нищо не разбирате, светици до една!
Злодей! Злодей! Усмихващ се злодей! Къде е плочката ми да запиша, че някой може да ти се усмихва и пак да е злодей!
За пръв път чувам, че от гняв можело да се получава разстройство. Вашата мъдрост би се проявила по-ярко, ако бяхте съобщили това на лекаря му, защото ако река аз да му дам очистително, ще му се подуе и жлъчката!
Как чужд, безсмислен, плосък ми се вижда тоз свят със нравите му! Пфу, че гадост! Пфу, сякаш е запусната градина, останала до семе! В пълна власт на туй, което е трънак и плевел, сред гнус и смрад! Пфу! Пфу! Дотам да стигне!
Наистина както е тръгнал светът, сега да си честен, значи да си един от десет хиляди.
Да бъдеш или не? Туй е въпросът. Дали е по-достойно да понасяш стрелите на свирепата съдба, или обнажил меч, да се опълчиш срещу море от мъки и в таз битка да ги зачеркнеш всички? Смърт… Заспиваш… И толкова… И в тоя сън изчезват душевният ти гнет и всички болки, измъчващи плътта ни.
Виждате ли сега за какво низко нещо ме смятате! Искате да свирите на мен. Държите се, сякаш познавате всички дупчици на ума и сърцето ми. Искате да изтръгнете скрития звук на тайната ми, да ме просвирите от най-ниската до най-високата ми нота. За какъвто и инструмент да ме сметнете, можете да ме разстроите, но не и да свирите на мен!
превод: Валери Петров
изображение: Frans Hals