.
Няма тяло, което е толкова силно и здраво, че никога да не боледува. Няма богатства, които да не се губят. Няма толкова висока власт, която не се подкопава.
Всички тези неща са тленни и мимолетни, а който живее заради тях, ще живее в постоянна тревога, страх, огорчение и страдания. И никога няма постигне онова, към което се стреми, ами ще се хване в капана, който опитва да избегне.
Само човешката душа е по-сигурна и от най-непристъпната крепостна стена. Защо тогава се мъчим по всякакви начини да подкопаем единствената своя твърдина?
Защо се занимаваме с неща, които няма как да ни донесат душевна радост, вместо да се погрижим за единственото, способно да донесе покой на душата ни?
Все забравяме, че ако съвестта ни е чиста, никой не може да ни навреди, и че само заради собственото ни безразсъдство, поради желанието да притежаваме незначителни външни неща, възникват всевъзможни вражди и боеве.
Свободен е само онзи, при когото всичко се получава така, както го е замислил. Но означава ли това, че каквото му е хрумнало, непременно ще се случи? Няма такова нещо.
Например грамотността ни учи да пишем с букви и думи всичко, което пожелаем. За да напиша името си обаче, не мога да пиша с букви, които са ми хрумнали произволно — така никога не бих могъл да напиша името си. Желанието ми трябва да бъде да напиша точните букви в необходимата последователност.
И с всичко останало е така.
Няма да се научим на нищо, ако постъпваме както ни хрумне. От това следва, че, за да си свободен, не трябва да пожелаваш напосоки каквото ти хрумне.
Напротив — свободният човек трябва да се научи да желае и да приема всичко, което се случва с него, понеже каквото и да става, то не става произволно, а по Волята на Онзи, Който управлява целия всемир.
