Юлия Леонтиева е руска писателка-прозаик от началото на 21-ви век.
Ако жената трябва да бъде убеждавана, че е красива, значи тя все още не е станала Жена.
В лабиринта на дълбините попадат смелите, но го напускат умните.
Великодушие е тогава, когато на душата й е угодно да бъде велика.
Да затвориш след себе си вратата с достойнство, означава да останеш с единствения си приятел – достойнството.
Да си доволен от себе си е почти същото като да си доволен от живота.
Изгубвайки своята най-добра приятелка, Илюзията, тя срещна друга една жена, Реалността, но отношенията им не потръгнаха.
Изкуството да бъдеш себе си – е да устоиш на съблазънта да се харесваш на всички.
Колкото е повече егото, толкова е по-голяма амплитудата между високото и ниското в една душа.
Ако вие не се ползвате с авторитет, то с него ще се ползва някой друг.
Лицемерието, също както и алкохолът, ни подтиква да общуваме.
На ярките личности не им е до нюансите в полутоновете.
Надявайки се на чудо, не се задоволявай с фокуси.
Не си създавай кумир! По-добре сам стани такъв.
Завистта е жаждата за справедливост в твоя свят.
Общуването – това са маневрите в жизнения отрязък от време.
Празник е когато обичаш всички, включително и себе си.
Размерът на щастието зависи от вместимостта на съда.
Самотата е неверие в себе си като приятел.
Собствените недостатъци престават да ти тежат, когато се научиш да ги виждаш у другите.
Творчеството е като тунел, по който болката се движи с радост.
Хаосът в душата скрива силата на духа.
Ако ти вярват, въпреки че не те разбират, значи те обичат.
Притвори очи и ще видиш само най-необходимото.