Душата вижда образа веднага. На ума му е нужно време, за да си го представи.

Душата живее с чувствата, нейните образи – те са живи, дишащи, мъдри.

Умът живее с информацията, затова неговите образи са безжизнени, бездушни, неподвижни.

Образите на ума са подобни на чучела, образите на душата в истинския смисъл – това са живи същества.

Човекът на ума, с помощта на технологиите на насилие може да придобие целия свят, да има здраве, пари, но неговата душа при това е мъртва и истинско щастие, богатство, любов няма да се докоснат до неговото сърце.

Човекът на ума в истинския смисъл не живее, той имитира живот. Имитира главните му проявления: щастие, богатство, здраве, любов.

Човекът на душата може да има във свое разположение всичкото това, което има човека на ума, но за него това не е главното, а второстепенно, както обкова на скъпоценен камък – душата.

За душата няма нищо невъзможно, защото тя живее в свят, където чудесата – са закономерни и естествени.

Затова всичко, което се извършва, от душата расте „само по себе си”, има собствен живот – защото намеренията на душата се поддържат от цялата Вселена.

Светът, в който обитава ума, е толкова ограничен, тесен, свит, че за него в тази реалност е повече невъзможното, отколкото възможното, за това на него му се налага да излиза от кожата навън, непрекъснато да се бори за постигане на своите цели.

От това всичко създадено от ума изисква непрестанни усилия за поддържане.

Негативните преживявания, препятствия, трудности – това са нашите най-добри учители. И те не са просто учители, те са нашите спасители, които ни указват пътя за възвръщане към живота от душата.

Те се стремят да ни измъкнат от блатото на умствения живот и да ни върнат безкрайните простори на щастливото, богато битие, изпълнено с любов.

Тоест негативните преживявания ни сигнализират за това, че ние живеем неправилно, тоест от ума. Че с това ние нарушаваме законите на Вселената.

Душата е способна да твори чудеса, защото този свят е създаден за нейното съществуване. И цялата Вселена поддържа нейните постъпки, стъпки, усилия.

В душата на всеки човек се съхраняват, като в надежден сейф главните обиди на нашия живот. И те вече толкова отдавна лежат там, че ни се струва, че тях изобщо ги няма.

Но в действителност душевните обиди най-много от всичко и не позволяват на нашата душа да живее, диша, лети, и на нас – да бъдем щастливи, богати, здрави, напълнени с любов.

Ако е трудно да простиш на оскърбителя, то представи си го в образа на дете.

Violeta Apostolova/ Leti phоtography

автор: В. Лермонтов