.
Ако утре няма да те има,
щеше ли да приютиш бездомник?
Ако утре няма да те има,
Цвете щеше ли да занесеш на гроба на покойник?
Ако утре няма да те има,
Щеше ли отново враговете си да мразиш,
Щеше ли човешкото във тебе да запазиш?
Ако утре няма да те има,
За любимо място ли ще тръгнеш,
Морето, за последно, ще искаш ли да зърнеш?
Ако утре няма да те има,
Бясно щеше ли да караш?
Ако утре няма да те има,
С кого ли времето си ще прекараш?
Ако утре няма да те има,
Майка, Татко, ще прегърнеш ли?
Ако утре няма да те има,
Дълговете си ще върнеш ли?
Ако утре няма да те има,
Дали ще бъдеш по-любезен,
В последния си ден, ще бъдеш ли полезен?
Ако утре няма да те има,
Прошка щеше ли да искаш?
Ако утре няма да те има,
Щеше ли да се потискаш?
Ако утре няма да те има,
Щеше ли сърце последно да разбиеш?
Ако утре няма да те има,
Може би някого ще искаш да убиеш.
Ако утре няма да те има,
Огън щеше ли да загасиш,
Непознат в беда, щеше ли да го спасиш?
Ако утре няма да те има,
На кого ли щеше пръв да се обадиш,
Ще искаш ли към хубаво миналото да преправиш?
Ако утре няма да те има,
Щеше ли да се вълнуваш,
Ако утре няма да те има,
Може би ще искаш да мърсуваш.
Ако утре няма да те има,
Шеще ли да пиеш и празнуваш?
Ще заспиш ли, за последно да сънуваш?
Ако утре няма да те има,
Ще жадуваш ли любов несподелена,
Ще загърбиш ли душата си пленена?
Ако утре няма да те има,
Ще ощастливиш ли някого с целувка?
Ако утре няма да те има,
Любовта ти щеше ли да е преструвка?
Ако утре няма да те има,
Щеше ли за близки на Господ да се молиш,
Ако утре няма да те има,
Щеше ли със себе си да се пребориш?
Ако утре няма да те има,
Щеше ли сълзи горещи да пророниш?
Ако утре няма да те има,
Злото, щеше ли да го прогониш?
Ако утре няма да те има,
Ще искаш ли последно приятелите си да събереш,
Ако утре няма да те има,
Щеше ли да споделиш, че утре ще умреш?
Ако утре няма да те има,
Кой последно искаш ти да видиш,
Че утре няма да те има,
Не можеше да го предвидиш.
Защо за всичко чакаш последния си ден,
Бъди добър сега, утре може да си легнал и студен.
Помни последно, съдбата е невъзвратима,
Помисли добре какъв ще бъдеш, ако утре няма да те има…
автор: Августин Петров