.

Единственият роман на Георги Божинов, забравеният шедьовър за Априлското въстание „Калуня-каля“, излиза през далечната 1988 г.

Нека ви запознаем с някои цитати от романа „Калуня-каля“ в опит да върнем Георги Божинов в българската литература, за да пренареди той челото й.

Защото Георги Божинов е един от най-големите български писатели.

Всичко идва и си отива на тоя свет, все едно и също, хубаво и лошо, всякога едно и също. Светът се повтаря и си прилича – с хубавото и лошото.

Гледаш отстрани – прилича на всяка друга. Даже по-грозна от всяка друга. По-проста и по-нищо от всяка друга. А усещаш – по-друга е от всяка друга, нещо в нея не прилича на никоя друга.

Чувай: никой не може да знае какво става в две, между две живи човешки души. Освен двете души. Когато между тях лежи севда. Никой. Даже и двете души. Защото само в севда душата на човека е истинска. Най-истинска. А истинското човек не разбира и у себе си, камо ли у другите.

На тоя свет винаги ще има ежби и ядове, неразбурии и неуправии. Но всяка пролет ще расте трева и всяко лято тревата ще се коси…

Няма да умра – просто защото не съм направил всичко. Докато не извия врата на Злото, докато не го усуча като връв. Защото не мога, не мога, не мога иначе. Защото не съм, ако не мога.

Светът се повтаря и това е най-доброто, което може да направи.

Защото не може да се живее мирно в размирното. Той иска да разбере защо е размирно, кое му е размирното – и да го озапти. Доколкото може. Да го оправи. Доколкото може.

Ако караш с добром – смятат те за мекушав и ти се качват на главата. И бият. Ако отвръщаш на злото със зло – свикваш със Злото у себе си и непрекъснато му търсиш като храна все ново и ново Зло извън себе си, за да го оправдаваш… И тогава Злото у тебе става обръгнало, постоянно Зло.

Искам да е мирно. Мирно и тихо. Разбери ме. Мир по тая земя, нашата. Всеки да си гледа работата.

С всичко се свиква, стига да не пречи. Па даже и ако пречи…

Много излишна кръв има на тоя свет, пиленце… и тряба да изтече черната, за да остане мирната. Мир и тишина се плащат с кръв, види се.

Тоя народец тряба да го буташ с тояга към доброто.

Човек не иска да му говориш истината. Отсрещният човек иска да му говориш това, което той мисли. Да му го повториш. Това иска човекът срещу тебе… А аз си мислих, че истината е сила. Че в истината била силата. Каква ужасна глупост… Не истината е сила. Силата е истина. Ножът е истина. Властта е истина…

Борбата може да донесе победа или поражение; отказът от борба носи само поражение.

Колко пъти можеше да гърми последната пушка и докъде да стигне замахът на последния нож? Ей го неясното. А може би светът просо иска да бъде размирен, приятно му е да си играе на размирно време, а ти му пречиш, защото той пречи на тебе? Кой да каже, кой знае…? Дълбок е светът, а ти искаш да стигнеш дъното му, да го обърнеш като овчо шкембе и да го промиеш, за да го разбереш. Дълбок е светът и човек може да се удави в дълбокото.