.

Смелостта с право се счита за първото от човешките качества, защото това е качеството, което гарантира всички останали.

Не се задоволявай да бъдеш дим, когато можеш да бъдеш огън.

Поражението е едно, а позорът – съвсем друго нещо.

Отговорността е цената на величието.

С голямо превъзходство се е сдобил онзи, който достатъчно рано е направил куп грешки, от които е успял да се поучи.

Нищо в живота не е толкова ободряващо, колкото да стрелят по теб и да не улучат.

Песимистът вижда трудности във всяка възможност; жизнеспособният вижда възможности във всяка трудност.

Успех е способността да преминаваш от един неуспех към друг без да губиш въодушевление.

Умният човек не прави всички грешки сам; той дава шанс и на другите.

Ако имате десет хиляди разпоредби, съсипвате всякакво уважение към закона.

Няма такова нещо като добър данък.

Ако истината има много страни, то лъжата има много гласове.

Миротворецът храни крокодила с надеждата, че крокодилът ще го изяде последен.

Мнозина се опитват да поставят знак на равенство между пожара и пожарната команда.

Който е съгласен със всички, с него никой не е съгласен.

Фанатик — това е човек, който не може да промени възгледите си и не може да смени темата.

Когато двама души винаги имат едно и също мнение, единият от тях е твърде повърхностен.

Казано е, че демокрацията е най-лошата форма на управление, но не сме открили по-добра.

Никой не твърди, че демокрацията е съвършена или премъдра. Всъщност се казва, че тя е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали форми, опитвани някога.

Политикът трябва да може да предскаже какво ще стане утре, след седмица, след месец и след година. А после да обясни защо това не е станало.

Дипломатът е човек, който ще помисли два пъти, преди да не каже нищо.

Когато съм зад граница, никога не укорявам правителството на моята страна. Обаче щом се върна, му го връщам с лихвата.

Целта на парламента е да замени юмручните битки със словесни.

Моралната сила, уви, не заменя въоръжената сила, но я подкрепя много стабилно.

Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да консумират.

Вроденият порок на капитализма е неравното разпределение на благата. Вродената добродетел на социализма е равното разпределение на лишенията.

Социалистите считат за порок печалбата, а аз — загубата.

Социализмът е единственото време, в което е възможно да видиш плъхове да плуват към потъващ кораб.

Никой като мен не ненавижда болшевизма и революционното насилие, което го предхожда … Но омразата ми към болшевизма и болшевиките не се дължи на глупавата им икономическа система или нелепата им доктрина за невъзможно равенство. Тя идва от кървавия и опустошителен тероризъм, който практикуват във всяка страна, която са опустошили, и единствено чрез който тяхното престъпно управление може да бъде поддържано … Режимите, които са взели властта с насилие и узурпация, често прибягват до тероризъм в отчаяните си усилия да задържат онова, което са откраднали.

В Русия един човек бива наречен реакционер, ако не е съгласен собствеността му да бъде открадната и жена му и децата му убити.

Русия е държава, чиито поданици са толкова щастливи, че се налага да им забраняват да напускат границите й под страх от най-сурови наказания; чиито дипломати и агенти, когато отиват на чуждестранни мисии, често трябва да оставят съпругите и децата си у дома, за да се осигури евентуалното им завръщане.

Ние живеем в епоха на големи събития и малки хора.

Народ, който е забравил своето минало, е изгубил своето бъдеще.

На мен ми харесват хора, които се усмихват в битка.

Много по-добре е да подкупиш човек, отколкото да го убиеш, да и да бъдеш подкупен е много по-добре, отколкото убит.

По света се разпространяват чудовищно количество слухове, а най-страшното, че половината от тях са чиста истина.

Най-великият урок в живота е в това, че и глупаците понякога са прави.

Трудно, практически невъзможно е да унизиш красива жена; тя ще остане красива, а унизилият ще си остане глупак.

Моите вкусове са прости. Аз лесно се задоволявам с най-доброто.

Ако се ви се наложи да преминете през ада, не спирайте!

Аз съм готов да се срещна със своя Създател. Дали Създателят е готов за великото изпитание да се срещне с мен е друг въпрос.

Още от съвсем млад Уинстън Чърчил се отличава с буен и независим характер и въпреки че е посредствен и недисциплиниран ученик, притежава необикновен художествен талант, който по-късно му носи и Нобелова награда за литература. Тези негови качества са отличителни характеристики за личност с подчертано либерален темперамент.

Ораторските му способности и енергичните му действия обаче привличат вниманието на Консервативната партия в Обединеното кралство. Приключенският дух и смелостта му при военните действия по време на Втората англо-бурска война му печелят славата на национален герой, а оттам и място в парламента.

През своя първи мандат като депутат Чърчил скоро оглавява енергична група млади консерватори, наречени „хюлигани”, изпитващи удоволствие да нарушават партийната дисциплина и да се противопоставят на консервативния министър-председател.

Противопоставянето му на партийната линия и поддържането на движението за социална реформа го изолират от Консервативната партия и на следващите редовни избори, той се явява като кандидат на Либералната партия. Участва в прокарването на важни либерални реформи – въвеждане на минимална заплата, подпомагане на безработните, социално осигуряване, по-високи данъци за заможните слоеве на населението.

Това са десетилетията на най-голяма популярност на левите идеи и точно тогава Чърчил публикува книгата си „Либерализмът и социалният проблем”, в която излага подробно политическата философия, която следва.

След края на Първата световна война Чърчил взема непосредствено участие в признаването на независимостта на Ирландия, а най-големият проблем, който вижда във външнополитически план е надигащата се световна комунистическа революция. Именно непоносимостта му към комунизма поставят началото на идеологическото му завръщане към принципите и ценностите на консерваторите и макар да притежава по рождение либерален характер, политическите му убеждения се отличават с определено консервативни характеристики.

Антикомунистическите му пристрастия го изолират от все по-левеещата се негова партия, което води до завръщането му при консерваторите. Като ключов приоритет в тяхната програма е връщането на страната във финансово отношение към предвоенния ред, което обаче на практика води до дефлация, безработица и стачки.

За Чърчил следва период на политически застой и възприемането на някои доста антилиберални възгледи, като връщането от универсалното избирателно право към имущестевн ценз и подкрепата му за каузата на Франко в Испания и Мусолини в Италия. Не вижда в демокрацията достатъчно енергия, за да се справи с комунистическата заплаха и това го перориентира към ценностите на авторитарния консерватизъм.

Но докато абсолютната му непоносимост към всяко социално инжинерство и комунизма като идеология го приобщават към авторитарните тенденции, то появата на националсоциализма в Германия изцяло променя посоката.

Чърчил се превръща в самотен пророчески глас, който единствен вижда опасността от надигащата се човеконенавистна идеология.

Скоро всички осъзнават правотата му, което успява да го извади от политическата изолация и в първата му парламентарна реч в качеството му на ръководител на изпълнителната власт, изрича знаменитите си думи: „Няма да ви предложа нищо друго, освен кръв, тежък труд , сълзи и пот…”

Чърчил се превръща в истински военен лидер, който умее да предлага прости политически решения на изключително сложни проблеми и не прави никакви компромиси. Печели войната, но ясно съзнава, че сферата на влияние на Съветския сюз представлява сериозна заплаха за демократичния ред на Запад.

Въпреки безспорните си успехи за спасението на Европа от националсоциалистическата заплаха, на следващите парламентарни избори му се налага да отстъпи премиерското кресло на политическите си опоненти, като по същото време британските колонии една по една придобиват своята независимост.

При изследване на характеровите особености на Уинстън Чърчил впечатление правят неговия неподражаем стил на общуване с избиратели, реформатоската му храброст, прецизното му военно-стратегическо мислене и брилянтното ораторство в защита на възвишените човешки ценности.

Той не уважава демокрацията заради нейните слабости, но напълно приема нейните правила и се ръководи от тях във всяко свое решение. За асертивността на характера му говори твърдостта, с която отстоява собствените си разбирания и принципи, което го прави блестящ в предотвратяването на разпада на миналото, но в същото време е неспособен да формулира политически проект, насочен към бъдещето.

В крайна сметка успява да спечели най-ужасната война в човешката история, но се проваля с по-простата задача – да съхрани Британската империя чрез изграждането на обща визия за развитие.