.

Изгубеност, нищета, болка, страдание, отчаяние, страх, чувство за вина, безнадеждност, и накрая – смърт.

Това е „веселият“ свят на Самюъл Бекет – най-почитания и в същото време най-неразбирания ирландски писател и драматург.

Къде съм аз – не зная, никога няма да разбера; в тишината, която не познаваш, ти трябва да продължиш. Аз не мога да продължа. Аз ще продължа.

Объркването не е мое откритие. Не можем да чуем петминутен разговор, без да узнаем за объркването. То е навсякъде около нас и нашият едничък шанс сега е да го пуснем да влезе. Единственият шанс за промяна е, ако отворим очите си и съзрем хаоса. Това не е хаос, чийто смисъл можем да открием.

През целия си живот се влачим през едно блато. Ядем, шибаме се, серем, опитваме се да запалим някаква малка светлинка, и накрая умираме, това е всичко.

Земята издаде звук като от въздишка и последните капки паднаха от вече ясното безоблачно небе. Малко момченце, протегнало ръцете си и гледащо нагоре към синьото небе, попита майка си как е възможно подобно нещо. „Разкарай се“, отвърна тя.

Единственият грях е грехът да се родиш.

Не, не съжалявам за нищо. Единственото, за което съжалявам е, че съм се родил. Винаги съм намирал умирането за толкова дълга и уморителна работа.

Тишина, да, но каква тишина? Защото по принцип е много хубаво да пазиш тишина, но човек трябва да обърне внимание на това какъв вид тишина пази.

Всички се раждаме луди. Някои остават такива.

Всяка дума е като ненужен отпечатък върху тишината и небитието.

Нищо друго няма значение, само писането. Нищо друго не си заслужава…отпечатък върху тишината.

Да намери форма, която да съпътства бъркотията, това е задачата на твореца сега.

Първо танцувай. После мисли. Това е естественият ред.

Сълзите по света са постоянно количество. Когато някой започне да плаче, някъде другаде друг спира. Същото се отнася и за смеха.

Не ме докосвай! Не ме питай! Не ми говори! Остани с мен.

Аз използвам думите, на които си ме научил. Ако те не значат нищо вече, научи ме на други. В противен случай ме остави да мълча.

Аз съм така. Или забравям веднага, или никога.

Вероятно най-хубавите ми години вече са си отишли. Когато имаше шанс за щастие. Но не бих ги поискал обратно. Не и с огъня, който е в мен сега. Не, не бих ги поискал обратно.

Обикновено не виждах много. Нито чувах много. Не обръщах внимание. Честно казано, не бях там. Честно казано, не вярвам някога да съм бил някъде.

Имам своите недостатъци, но да сменям настроението си не е един от тях.

Прекарахме живота си по наше усмотрение, опитвайки се да съберем на едно място в един и същи миг лъч светлина и свободна пейка.

Фактът би изглеждал да е, ако в моята ситуация някой може да говори за факти, че аз трябва да говоря за неща, за които не мога да говоря, а което е по-интересно, но че аз също, което ако е възможно, е още по-интересно, аз трябва, забравих, няма значение. В същото време съм задължен да говоря. Не трябва никога да мълча. Никога.

Не харесвам животните. Странно е, но не харесвам нито хората, нито животните. Колкото до Бог, той е започнал да ме отвращава.

Ти плака за нощта – тя падна. Сега плачи в мрак!

Всичко, което искам, е да си седя на задника, да пускам газове и да си мисля за Данте.

Без значение дали съм роден, или не, дали съм живял, или не, дали съм умрял или почти умиращ, аз трябва да продължа да правя каквото винаги съм правил, без да знам какво е това, което правя, нито кой съм, нито къде съм, нито дали съм.

Сътворението на света не се е състояло веднъж завинаги, а се състои всеки ден.

Сълзите се стичат по бузите ми, без очите ми да мигат. Какво ме кара да ридая така? От време на време… а няма нищо тъжно тук. Сигурно ми изтича мозъкът.

Всеки може да се извърне настрани и да не гледа, но кой знае какво вижда щраусът със заровена глава в пясъка?

Нищо не е по-забавно от нещастието, гарантирам ти това. Да, да, това е най-комичното нещо в този свят. И ние се смеем, смеем се с желание, в началото. Но винаги е едно и също. Да, това е като забавна история, която сме чували твърде често, ние все още я намираме за смешна, но не се смеем повече.

Какво знам за човешката съдба? Бих могъл да ви кажа повече за репичките.

Някога опита. Провали се. Няма значение. Опитай отново! Провали се отново! Провали се по-добре!

източник: Lunatic.bg