.

НЯКОГА БИЛ ЛИ СИ С НЯКОГО

Някога бил ли си с някого
по сетива
оголени до последен неврон?

По мисли. По сънища. По (не) разстояния.
По (не) вяра. По студ. По мълчание.
По неживени пра-спомени.
По искри от докосване.

По невъзможност да дишате заедно
без да запалите въздуха.
По лудост. По страсти. По кости.
По еднаквост. По грохотно падане.

По дълги раздели. По тежки сръдни.
По пристигане. По заминаване.
По гръмотевични нощи. По сини луни.
По лъжа. По отворени рани. По страх.

По (не)истина. По вода. По сол. По душа.
Някога бил ли си в някого
дълбоко до дъното?

Така че да вдишаш всичките свои дъна.
И там да останеш
без да можеш да тръгнеш.
Без да виждаш напред. Без да има назад.

Някога бил ли си така Един с някого,
че да нямат значение ничии грешки.
Нито гордост. Нито срам и вина.

Да не знаеш чии са сълзите горещи –
дали твоя или друга, (не)чужда тъга.

Някога бил ли си с някого,
който единствен е виждал у теб
недостойния звяр захапан от демони
грозно и диво без свян да вилнее?

А после с този звяр е правил любов
и без страх е заспивал до теб укротен
да досънува мита за Язон и Медея.

Бил ли си с някого без никакъв грим?
По жестокост. По слабост. Без воля.
Бил ли си там дето грозно се спуква
всяка маска на Живота от роли?

Там, дето храчиш кръв и плюеш по Бог.
А всъщност се оказва, че плачеш.

И си толкова гол. Без листо. По любов.
Бягал ли си от себе си в някого?

Мълчал ли си страшно? Като смърт. Като гроб.
Крещял ли си, когато си искал да плачеш?

Бил ли си едновременно
господар, куче, котка и роб?

Някога бил ли си толкова някого,
а той толкова теб,
че е напразно всяко усилие
да бъдеш не – него. Освен на парчета.

И тези парчета няма как да съшиеш –
не всички са твои, а от твоите
толкова много….половината липсват.

И е късно след такова докосване
само себе си пак цял да измисляш.

Някога бил ли си толкова Двама,
че да няма къде да се скриеш, дори да поискаш.
(А понякога искаш – да спре по две да боли.)
Не можеш, защото вече не знаеш
къде свършва Другият. Къде почваш Ти.

Някога бил ли си всичко това?
Повече друг, отколкото себе си?

И знаеш ли какво е премълчано завръщане?
То е когато след всяко дълго отсъствие
осъзнаваш, че изобщо от някого
не си си отивал.

Само сляпо си тръгвал.

автор: Надежда Бенинска