.

И раят, и адът са в нас, и всички богове са също вътре в нас. Ние носим в себе си всички богове, всички небеса, всички светове.

Те представляват уголемени съновидения, а съновиденията са проявления в образ на енергиите в нашето тяло, които са в конфликт. Това представлява митът.

Джоузеф Камбъл е американски професор, писател, редактор и оратор.

Текстовете му са главно в областта на сравнителната митология, насочени към пространствата на митовете, особено мита за героя, на който и посвещава първото си значимо произведение „Героят с хиляди лица“.

Камбъл приема силно влияние от немската философия (Шопенхауер, Шпенглер), аналитичната психология на Карл Густав Юнг, творбите на Джеймс Джойс и Томас Ман.

Оказва значително въздействие върху американската популярна култура от втората половина на 20 век.

Какво е бракът? Митът ти казва какво е. Той представлява повторното събиране на веднъж разделена дуада.

Първоначално вие двамата сте били едно. Но сега, в света, сте разделени на две и именно разпознаването на твоята духовна идентичност – това е бракът.

Той е много по-различен от, да речем, любовната връзка. Дори няма нищо общо с нея. Бракът обитава друг митологичен план на съществуването.

Когато хората се женят просто защото смятат, че връзката им е била достатъчно дълга, те много скоро ще се разведат, тъй като всички любовни връзки свършват неизменно с разочарование.

Бракът е разпознаване на духовната идентичност. Ако живеем правилно, ако умът ни е настроен да търси истинските добри качества в индивида от другия пол, непременно ще открием подходящия партньор – мъж или жена.

Но ако се разсейваме и вниманието ни се отвлича от, да речем, чувствени интереси, тогава със сигурност ще се оженим за неподходящ човек.

Ако обаче изберем подходящия човек, ние въплъщаваме в себе си образа на Божието съвършенство и именно в това е смисълът на брака.

Сърцето ще ти подскаже. Трябва да ти подскаже. Не знам как точно става, но нещо просветва в теб, нещо вътре в теб знае по-добре и ти казва, че това е човекът.

Ако женитбата не представлява първостепенна задача в даден живот, бракът няма да се получи.

Женитбата означава свързване на двама, които са едно, двамата стават една плът. Ако бракът им продължи достатъчно дълго и ако човек съумее да се съобразява с него вместо със собствените си, чисто лични капризи и желания, в един момент ще разбере, че това е истината, че двамата действително са едно цяло.

Най-вече духовно. Биологичното не е нищо друго освен отвличане на вниманието, което може да доведе до погрешен избор.

В брака съществуват две съвършено различни фази. Първата е младежкият брак, когато, следвайки прекрасния си импулс, дар от природата в нейното биологично взаимодействие между половете, ние се свързваме с цел създаването на деца.

Но ето че детето съзрява и напуска дома. Тогава брачната двойка остава сама. Лично аз съм удивен от огромния брой все мои близки приятели, които се разведоха след четирийсет-, дори след петдесетгодишна възраст.

Дотогава бяха имали съвършено сносен живот заедно с детето, ала очевидно са възприемали връзката си единствено и само по отношение на него. И никога по отношение на самите себе си.

Бракът е обвързаност. Когато направиш жертва, жертвата не е в името на единия или другия, а в името на общата обвързаност.

Китайската идея за дао с взаимодействието на бялото и черното в него – това е връзката между ян и ин, между мъжкото и женското, ето какво представлява бракът. И точно в това се превръщаш, след като се ожениш.

Ти вече не си само това, което си; твоята идентичност е обвързана в конкретни взаимоотношения. Бракът не е някаква си любовна връзка, той е изпитание и изпитанието се състои в това, че трябва да пожертваш егото си в името на общата обвързаност, в която двамата ставате едно.

В известен смисъл ти пак правиш онова, което искаш, но вече не си само и единствено ти, а двамата сте заедно като един. И това е чисто митологичен образ, който означава, че отделно съществуващата видима единица се жертва в името на трансценденталното цяло.

Нещо, което се вижда най-добре и в цялата му красота именно във втората фаза, която аз наричам алхимията на брака, когато и двамата преживяват единението.

Ако обаче продължават да живеят по начина, по който са живели през първата фаза, тогава непременно ще се разделят, след като децата им отлетят от семейното гнездо.

Таткото ще се влюби в някое младо, но вече зряло момиче и ще избяга с него, а мама ще остане в празната къща с празно сърце и ще трябва да се справя сама както намери за добре.

Колко хора днес получават духовно напътствие за това какво представлява бракът? Изправяш се пред един служител и след десет минути си вече женен.

Женитбата в Индия продължава три дни. Така двойката се споява и става едно цяло. Бракът не е социална договореност, а духовен обред. Преди всичко е упражнение в духовност и обществото трябва да помогне в осъществяването на тази духовност.

Човек не бива да бъде в служба на обществото, а обществото да бъде в служба на човека.

Ако човек е поставен в служба на обществото, тогава е налице чудовищната държава и именно от това е заплашен съвременният свят.

из „Силата на мита“